4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 14.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1951 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. против решение № 89/10.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 190/2013 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД. Съдът е приел иска за неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на заемно правоотношение между страните по делото, за конкретната сума, предмет на иска. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил подробно свидетелските показания, допустими в настоящия случай, доколкото се касае за роднини по сватовство от втора степен, но е приел, че въз основа на тях не може да се приеме за доказано заемното правоотношение при условията на пълно главно доказване. Съдът е обсъдил и направеното по друго гражданско дело изявление на ответника, разпитан в качеството му на свидетел, с което същия е заявил, че е получавал суми от ищеца, но му ги е върнал. В тази насока съдът е приел, че е налице изявление на ответника, извънсъдебно, с което той е признал неизгоден за него факт, но в това изявление не се установява размера на дължимата сума, като на това основание не може да се направи извод за наличието на соченото в исковата молба заемно правоотношение. Съдът е приел, че фактът на наличието на заемно правоотношение между страните следва да бъде доказан от ищеца при условията на пълно главно доказване, по отношение на всички негови елементи – размер на сумата, поето задължение за връщане и срок за това /ако е договорен/, като в тази насока събраните по делото свидетелски показания и извънсъдебно изявление на ответника са недостатъчни и е отхвърлил предявения иск.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че е налице произнасяне от страна на въззивния съд по правни въпроси, по които са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Първия правен въпрос е свързан с доказателствената стойност на направено от страната извънсъдебно признание и задължението на съда да обсъжда извънсъдебното признание и когато то не съдържа всички елементи на спорното правоотношение, преценявайки го с всички събрани по делото доказателства и как се разпределя доказателствената тежест при наличие на извънсъдебно признание. Съдът не е отрекъл доказателствената стойност на изънсъдебно признание, като го е обсъдил в мотивите си, но е приел, че то не съдържа всички елементи на спорното правоотношение. Съпоставил го е с останалия доказателствен материал по делото – свидетелските показания, като е приел, че липсва проведено пълно и главно доказване на правоотношението, като тежестта от това доказване се носи от страната, която е ищец по делото и кредитор по твърдяното правоотношение. Представените две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК съдържат произнасяне по този правен въпрос, като разрешението в тях е дадено с тълкуване, според което съдът е длъжен да обсъжда извънсъдебното признание и когато то не съдържа всички елементи на спорното правоотношение, преценявайки го с всички събрани по делото доказателства. Съдът е процедирал в тази насока съобразно тази задължителна съдебна практика, но е приел за недоказано твърдението на ищеца за наличие на облигационно правоотношение по договор за заем между страните, за посочената в исковата молба сума. Липсата на противоречие в процедирането на въззивния съд и задължителната съдебна практика води и до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постановените решения на ВКС са при друга фактическа обстановка и са довели до друг извод относно преценката на доказателствата, но фактите по тези дела са неотносими към производството по чл.288 ГПК, а преценката на фактите по настоящото дело са правен въпрос по обосноваността на съдебното решение, която обоснованост не е допустимо да се преценява в производството по допустимост на касационното обжалване, основаващо се на критериите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, сред които не е обосноваността на съдебното решение. Същите доводи следва да се посочат и по отношение на втория процесуалноправен въпрос, относно задължението на съда да направи преценка на всички свидетелски показания по делото. Съдът е направил тази преценка, но е приел различно относно фактите от това, което е твърдял ищеца по исковата молба. Преценка на фактите, по съображенията, изложени по-горе, не е допустима да се прави от касационния съд в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото съдебни разноски за тази инстанция, общо в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 76961.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89/10.10.2013 г., постановено по гр.д.№ 190/2013 г. от състав на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА П. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет. да заплати на П. К. Ц. и К. Г. Х. и двамата от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] адв. П. К. сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.