ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.274
гр. София, 15.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 май , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4371/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „ЗК [фирма]-гр. София срещу решение №834 от 25.04.2013 г. по т.д. №1371/2012 на САС, с което е отменено първоинстанционното решение от 15.02.2012 г., постановено по т.д. №740/2010г. на СГС, 6-14 с-в и вместо него е постановено друго, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „О. АД”-София за присъждане на сумата от 26 000 лева по частично предявен иск като част от общата сума от 701 729,72 лева- служебно удържана без основание от ответната банка от банковата сметка на ищеца в периода 28.02.2010 г. до 02.03.2010 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна „О. АД”-София изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Между страните по спора е налице сключен на 06.12.2007 г. рамков договор за застраховка на риска на банката от неизпълнение на договори за кредитни карти от страна на нейни длъжници- картодържатели. Срокът на действие на договора е 26 месеца, считано от 01.10.2007 г.. Съгласно уговорките в чл.13 от последния, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят изплаща на банката застрахователно обезщетение в 15- дневен срок от представяне на всички необходими документи. В текста на уговорката в ал.2 изрично се дава съгласие от страна на ищеца –титуляр на разплащателната сметка в ответната банка за служебното задължаване на последната от страна на банката до размерите на дължимите от ищеца на ответника суми за заплащане на съответното застрахователно обезщетение, след взимане от страна на застрахователя на положително решение за удовлетворяване на съответните застрахователни претенции и до 3 дни от получаването на това решение. По делото са приети като доказателства осем броя писма от ищеца до ответника, с които първият като застраховател уведомява банката,чийто финансов риск е предмет на застраховане, за това, че приема за основателни съответните претенции за заплащане на застрахователно обезщетение . От заключението на в.л по ССЕ става ясно, че общата сума одобрена от самия застраховател за плащане като застрахователни обезщетения надвишава сумата от 701 729,72 лева, която е била служебно удържана от ответната банка от банковата сметка на ищеца в периода 28.02.2010 г. до 02.03.2010 г. и която е предмет на разглеждания спор. От така установените факти, съдебният състав е направил извод, че процесните суми са изтеглени от страна на ответната банка от разплащателната сметка на ищеца на основание изричните уговорки между страните за това, както в описания по- горе рамков застрахователен договор, сключен между страните, така и в този за откриване и обслужване на самата разплащателна сметка сключен между същите страни на 17.10.2005 г.. Самото договаряне на служебно събиране на задълженията на ищеца към банката се основава на изричните разпоредби в чл.6 ал.1 от Наредба №3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи изд. от БНБ /отм. с Наредба №3 от 16.06.2009 г./, но действаща към датите на възникване на съответните договорни отношения между страните.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които уточнено се свеждат до това:
Допустимо ли е уговаряне на преклузивен срок за валидност на съгласие за служебно събиране на суми от страна на банката от разплащателни сметки, с оглед уредбата в чл.6 ал.1 от Наредба №3 от 29.09.2005 г. за паричните преводи и платежните системи /отм. / и за това, може ли съдът да придава на този срок съдържание различно от уговореното в договора между страните.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че посочените от касатора въпроси не отговарят на тях. Това е така, тъй като първият въпрос за допустимостта страните да уговорят срок, в който е валидно съгласието за служебно събиране на вземанията по чл.6 ал.`1 от цитираната Наредба №3 не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като изобщо не е надлежно повдиган в самата искова молба, нито в допълнителната такава. С оглед правна прецизност и без да се навлиза по същество на спора, следва само да се отбележи, че в самия договор за разплащателна сметка от 17.10.2005 г., който е пряко приложим относно спорните правоотношения, тъй като касае точно сметката, от която са извършени служебните тегления на суми от банката, липсват уговорени каквито и да било ограничения на изразеното от титуляра на сметката-ищец съгласие за това.
Вторият въпрос няма характера на правен такъв, т.е. по тълкуването и прилагането на общовалидна правна норма, а касае обосноваността на изводите на съда относно действителната воля на страните изразена в конкретния договор. В този смисъл той се съотнася към евентуално оплакване за необоснованост на съдебното решение, което е релевантно при проверка правилността на обжалвания акт, но не и към основанията за допускане до касация, стриктно изброени в чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №834 от 25.04.2013 г. по т.д. №1371/2012 на САС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.