4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 293
София 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2246/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Д. Атанасова е обжалвала въззивното решение на Апелативния съд [населено място] № 135 от 17.12.2013г. по гр.д.№305/2013 г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Д. Атанасова Атанасова, И. А. И. и Р. Атанасова И. чрез пълномощника им адв. Я. М. от АК Б. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Бургаският апелативен съд е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд № 303 от 05.08.2013г. по гр.д.№ 2383/2013г. , с което е уважен предявеният от Д. Атанасова Атанасова, И. А. И. и Р. Атанасова И. срещу П. Д. Атанасова ревандикационен иск и тя е осъдена да предаде владението на апартамент в [населено място], [улица] вх.4 ет.9 с идентификатор по кадастралната карта 07079.608.1.1.69.
В. съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на недвижимия имот , предмет на ревандикационния иск, на основание наследяване и договор за прехвърляне на идеални части срещу задължение за издръжка и гледане , оформен с нот.акт № 12/2001г. Приел е за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на имота по давност по силата на упражнявано владение от 1987г. като съпруга на А. И. А. , починал на 21.12.2009г. като е изложил съображения, че тя е живяла в имота, но е била държател, а не владелец и не е доказала, че е извършила действия, с които е отблъснала владението на собствениците.
Правните въпроси, които се сочат като основание за допускане на касационното обжалване са следните:
1.Живеенето в жилището не означава ли фактическа власт върху него, което да се включи в едно давностно владение; 2. Целия период и след като жилището е прехвърлено без съгласие и знание на съпругата от съпруга на неговите деца от предходен брак, не се ли включва в законно владение ; 3.Фактът, че съпругата е помагала с пари и уговорка с майсторите и е влагала собствени пари от продадено жилище лична собственост, не се ли включва в законно владение в качеството на нейния анимус; 4.Оповестяването в много разговори документирани от свидетелите, разпитани по делото , влагане на лични пари на съпругата от гоблени гоблени, не се ли включва в законното владение или е благотворителна дейност.
Така формулирани, въпросите не са свързани с решаващите изводи в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел за доказано твърдението на ответницата – касатор П. Д. Атанасова , че е упражнявала фактическа власт за посочения от нея период от сключването на брака до смъртта на съпруга й. Владениието обаче включва и субективен елемент – намерение да се свои вещта. Това намерение се предполага, но когато ползващият имота е допуснат в него като държател, презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика – решения по чл.290 ГПК: № 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и № 12 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/2013г. на ВКС, І г.о. Следователно от значение за делото във връзка с направеното възражение за давност е дали са извършвани действия от П. Д. Атанасова, с които тя е манифестирана промяна в намерението и превръщането на държането в своене на имота. Поставените правни въпроси, които са от значение за упражняването на фактическа власт върху имота не са обуславящи за делото и не обосновават общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Отделно от това в приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са мотивирани специалните основание на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се отбележи също така за пълнота на изложението, че принципно е невъзможно придобиването по давност на частта, притежавана от съпруга на касаторката по време на брака поради забраната на чл. 115 ал.1 б.”в” ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба на П. Д. Атанасова не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени поисканите разноски, които са в размер на платеното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 28.03.2014г. в размер на 400 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативния съд [населено място] № 135 от 17.12.2013г. по гр.д.№305/2013 г.
ОСЪЖДА П. Д. Атанасова да заплати на Д. Атанасова Атанасова, И. А. И. и Р. Атанасова И. сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: