2
определение по гр.д.№ 2562 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 19.05. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 2562 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 30 от 10.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 883 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, II състав, с което е потвърдено решение № 590 от 11.06.2013 г. по гр.д.№ 7704 от 2011 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявените от [община] срещу [фирма] искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „Витановци-ТКЗС” със застроена площ от 9 кв.м., находящ се в [населено място], общ.П., представляващ сграда на един етаж и енергийно съоръжение, изградени в земеделски земи и за земята, върху която е изграден този трафопост.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК, решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4282 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1, т.7 и ал.2 от ПЗР на З. обектът на спора /енергиен обект-трафопост/ преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г., 2. Ако енергийният обект обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 от ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, 3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, 4. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост, 5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, 6. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания, 7. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска над 5 000 лв.
Не са налице обаче посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:
1. Първият от поставените въпроси /при наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът е отхвърлил иска на общината за собственост на трафопоста не защото е приел, че въпреки наличието на предпоставките на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З. трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона, а поради това, че не са били налице предпоставките на пар.7, ал.2 от ПЗР на З..
2. Вторият посочен правен въпрос /ако съответният енергиен обект обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 от ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда в решението: съдът е приел, че искът за собственост на общината е неоснователен не защото не е общинска собственост енергиен обект /трафопост/, който обслужва само обекти на територията на една община, а защото в случая е налице отрицателната предпоставка на пар.7, ал.2 от ПЗР на З. за придобиване правото на собственост от общината върху този трафопост- тъй като от представените по делото акт за държавна собственост № 5217 от 23.10.1973 г. и заключения на експертизи е установено, че към датата на влизане в сила на З. трафопостът се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество- ДП „Електроснабдяване- район П.”.
3. Третият от поставените правни въпроси /допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: съдът не е приел, че е налице презумпция за заприходяването на имота в баланса на електроразпределителното дружество, а е приел това за установено въз основа на факта, че в акт за държавна собственост № 5217 от 23.10.1973 г. е отбелязано, че процесният трафопост е предоставен за стопанисване и управление на Електрификационен район- [населено място] и съответно се е водел по баланса на това държавно предприятие- факт, който се установява и от заключенията на експертизите и показанията на свидетеля С. А..
4. Четвъртият поставен въпрос /след преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/ по същество касае два по-общи въпроса: с какви доказателства се доказва предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие преди влизане в сила на З. и как преминава правото на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. По тези два въпроса няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС: В обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен извод, е прието, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне /в случая акт за държавна собственост № 5217 от 23.10.1973 г./ и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество /в случая [фирма]/ се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
5. Петият и шестият поставени въпроси /каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът не е основал извода си за това чия собственост е процесния трафопост на счетоводни записвания, а на записаното в акта за държавна собственост № 5217 от 23.10.1973 г., че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на Електрификационен район- [населено място].
6. Седмият поставен въпрос /допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие/ следва да се уточни като въпрос: дали нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. /нова от ДВ бр.49 от 1995 г./ има обратно действие към момента на влизане в сила на З. през 1991 г. По този въпрос в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по отменения ГПК и като такова незадължително, е прието, че тази норма няма обратно действие. В многобройни други решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК /например решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1155 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 2304 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1309 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./ се приема обратното- че нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. има обратно действие. Противоречието в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК вече е преодоляно с решения на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос. Конкретно поставеният от касатора въпрос /може ли ВКС да придава обратно действие на материалноправна норма/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- въззивният съд е разрешил спора за собственост като е приложил нормата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., за която е прието, че не е материалноправна, а тълкувателна норма, която като такава съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА има обратно действие- към момента на влизане в сила на нормата, която тълкува.
Независимо от горното, не е налице и специалното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд- липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС:
1. Действително в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че разпоредбата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., приета през 1995 г., няма обратно действие. Това решение обаче е постановено по реда на отменения ГПК и като такова не представлява задължителна практика на ВКС. По този въпрос, както бе посочено по-горе, вече има задължителна практика на ВКС / решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, в която е прието, че разпоредбата има пояснителен /тълкувателен/ характер и като такава има обратно действие. Същото е прието и в обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд.
2. В решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. ВКС, ТК се е произнесъл по въпроса за доказателственото значение на редовно водените търговски книги и записванията в тях за установяване на търговски сделки между търговци- въпрос, който не е от значение за настоящото дело, по което не се установява търговска сделка и по което доказването на собствеността върху процесния трафопост не се основава на записванията в търговските книги на ответника, а на записаното в акта за държавна собственост, на показанията на разпитания по делото свидетел С. А. и на заключенията на експертизата.
3. В решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че при липса на категорични данни за воденето на трафопоста по баланса на предприятието към 17.09.1991 г. не може да се приеме, че трафопостът не е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.2 от ПЗР на З.. Приетото в това решение не противоречи на обжалваното решение, в което по същество е прието, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява включването на процесния трафопост в баланса на Електрификационен район- [населено място] преди 1991 г.
4. В решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиването на правото на собственост върху този имот, а има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества като доказателство за предоставянето му за стопанисване и управление на това дружество. Няма противоречие с обжалваното решение, в което е прието, че ответното дружество е доказало правото си на собственост на процесния трафопост не със записването на имота в баланса на дружеството, а с факта, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление още преди 1991 г. на държавно предприятие, което впоследствие е било преобразувано в това търговско дружество.
5. В решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4282 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че общината може да придобие посочените в пар.7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. мрежи и съоръжения, които по принцип са държавна собственост, в случаите, когато те обслужват територията на общината и представляват по естеството си част от общинската структура. Няма противоречие между тези решения и обжалваното решение, в което искът на [община] е отхвърлен не защото общината по принцип не би могла да е собственик на процесния трафопост, а защото в случая е доказана отрицателната предпоставка на пар.7, ал.2 от ПЗР на З.- воденето към 1991 г. на трафопоста по баланса на предприятие с държавно имущество.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 240 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 10.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 883 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, II състав.
ОСЪЖДА [община]- [населено място], пл.”С. И. Р.” № 1 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район И., [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.