1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
гр.София, 19.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2684 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по т. и р. – [населено място], чрез адв. Я. Я., срещу въззивно решение №57/10.02.2014г. постановено по възз.гр.д.№800/2013г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №678 от 15. 07. 2013г. по гр.д.№3417/2012г. на РС – [населено място], като са уважени предявените от Р. Й. П. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Враца е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба, конкретни правни въпроси не са формулирани. В същото бланкетно е посочено, че „жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК”, но без да е изведен правен въпрос и при липса на обосновка на приложното поле на всяко от поддържаните касационни основания. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответната страна по жалбата Р. Й. П., представлявана от адв. Цв.К., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че при издаването на атакуваната уволнителна заповед е спазена процедурата по чл.193 – чл.195 КТ, но че ищцата не е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по чл.188 т.3, вр. с чл.187 т.3, т.7 и т.10 от КТ. Посочено е, че приетите от работодателя за осъществени нарушения на трудовата дисциплина, касаят отсъствията, изпитванията и подаването на заявление за допускане до Д. на една ученичка; както и изпълнението на разпореждане на началника на Р. на МОН от проведено с директорите на училища съвещание за фиктивно водене на присъствие и оценяване на ученици, непосещаващи училище. В тази връзка, анализирайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ищцата, като директор на училище има задължение да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на учебното заведение, включително за правилното водене и съхраняване на задължителната документация; да осъществява системен контрол върху учебно-възпитателния процес и резултатите от него и да отговаря за изпълнението на държавните образователни изисквания. Същевременно, съдът е посочил, че контролът за отсъствията на ученици от учебния час, за отразяването им в дневниците, за нанасянето на текущи оценки от изпитванията им, се осъществява непосредствено от съответния преподавател, а последващият такъв контрол от директора се реализира, ако това му се докладва, или въпросът бъде повдигнат на педагогически съвет. В обобщение е прието, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват ищцата да е допуснала описаните от работодателя й нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя незаконосъобразност на издадената уволнителна заповед.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва обосновка на приложното поле на всяко от поддържаните касационни основания – не се сочи кое от приетото от въззивния съд влиза в противоречие и с коя задължителна съдебна практика, нито е формулиран въпрос, който да е противоречиво разрешаван от съдилищата /липсват представени влезли в сила решения на съдилищата/; по никакъв начин не е аргументирано и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложени са само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства и за необоснованост на направените изводи относно релевираните, че са допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 – т. 3. Бланкетното им възпроизвеждане в текста на изложението не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на направените по делото разноски, което е основателно и доказано. Следва, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, касаторът да заплати на Р. П. разноски за тази инстанция в размер на сумата 500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №57/10.02.2014г. постановено по възз.гр.д.№800/2013г. на Врачанският окръжен съд.
ОСЪЖДА П. г. по т. и р.-гр.В., представлявано от директора Н. Х. Ц., на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Р. Й. П. от [населено място], [улица] ап. ет., сумата 500 лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.