О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр.София, 19.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2751 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ш., чрез адв. Е. П., срещу въззивно решение от 12.01.2014г. постановено по възз.гр.д.№4555/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 13.08.2012г. по гр.д.№59617/2010г. на РС-София. С първоинстанционното решение е уважен иска на В. П. П. срещу жалбоподателя за заплащане на сумата 15 000 лв., част от обща в размер на 30 000 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, по следния въпрос: „Могат ли физическите лица, като наследници на бивш съдружник в О., да получат част от имуществото на дружеството /в случая – процесната сума/, в личното си качество на наследници и срещу кого следва да се води подобен иск – срещу другия съдружник в качеството му на физическо лице, или срещу търговското дружество”.
Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че след смъртта на наследодателя на ищеца, при посещение в жилището на починалия, ищецът и ответникът намерили сумата от 30 000 лв. Ответникът Ш., който бил до този момент съдружник в О. с починалия, предложил на П. да си разделят парите, с мотива, че същите са „фирмени”. Ищецът първоначално се съгласил Ш. да вземе парите, но по-късно, осмисляйки случилото се, отправил нотариална покана до ответника да върне сумата, намерена в дома на наследодателя. На 10.06.2009г. Ш. се явил пред нотариуса и заявил, че е готов и поема ангажимент да върне половината от взетата сума – 15000 лв. – на 01.12.2009г., което не сторил. Оформеният в кантората на нотариуса протокол е подписан от ответника, като съдът е ценил съдържащото се в него признание за получаване на сумата от 30 000 лева, като извънсъдебно признание на факт. Същевременно, въззивната инстанция е посочила, че в хода на производството ответникът не е доказал по никакъв начин твърдението си, че намерените в личното жилище на починалия пари, са били част от имуществото на дружеството, в което той е бил съдружник. Поради това, констатирайки, че Ш. не е установил основанието, на което е получил и задържал сумата от 30 000 лв., съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1- во ЗЗД, е основателен и го е уважил. По повод оспорената активна и пасивна материалноправна легитимация на страните в процеса, съдът е посочил, че след смъртта на наследодателя, по силата на наследственото правоприемство, единствен негов наследник е първоначално майка му, а след нейната смърт – ищецът, негов брат. Намерените в жилището пари, като част от откритото наследство, принадлежат на наследниците, а получаването им от А.Ш. е станало без основание, поради което последният е легитимиран да отговаря по предявения иск за връщането им.
При тези мотиви на въззивния съд, изведеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос – „могат ли физическите лица, като наследници на бивш съдружник в О., да получат част от имуществото на дружеството /процесната сума/, в личното си качество на наследници и срещу кого следва да се води подобен иск – срещу другия съдружник в качеството му на физическо лице, или срещу търговското дружество” – е абсолютно неотносим за правния спор, тъй като не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция, респ. не е обусловил решаващите й изводи. Следователно, липсва общата предпоставка за допустимост на касационния контрол по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разрешението по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая, анализирайки всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът е направил извод, че ответникът дължи връщането на сумата, защото не е установил и доказал основание за получаването й. Отношенията между бившите съдружници в дружеството въобще не са били предмет на разглеждане в производството, защото ответникът не е доказал по никакъв начин твърдението си, че намерените в жилището на починалия наследодател пари не са били негови, а на търговското дружество.
С оглед на тези решаващи изводи на въззивната инстанция, какъвто и да е отговорът на поставения в изложението въпрос, същият е без значение за изхода по делото, тъй като не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил правната воля на съда. На практика, въпросът в изложението изразява по същество доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране вследствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Липсата на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, води до необсъждане налице ли са конкретните основания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, поддържани бланкетно от касатора в изложението му.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.01.2014г., постановено по възз.гр.д.№4555/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.