О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София,20.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1186 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. К. Р., чрез адв. Н.Г., против въззивното определение на Софийски градски съд № 1598 от 15.01.2014 год., по ч.гр.д.№ 13380/2013 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 16. 09. 2013 год., по гр.д.№ 47065/2009 год. за връщане частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх. на СРС № 3127544 от 20.08.2013 год., подадена срещу разпореждане на СРС без № от 24.08.2013 год., по гр. д. № 47065/2009 год., поради оттеглянето и от страна на същия.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.245, ал.3, изр.2 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд е приел и кредитирал удостоверение № 11574/03.09.2013 год., издадено след приключване на първоинстанционното производство, което като „документ”, известен само на решаващия съд не е следвало да бъде взето предвид. В тази вр.са наведени и доводи, свързани неправилното приложение с неправилното приложение на забраната по чл.266, ал.1 ГПК и на въведената с нея забрана за посочване на нови доказателства.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, от категорията, посочени в чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че с извършеното оттегляне на частната си жалба вх. № 3127544 от 20.08.2013 год., обективирано в молба до Софийски районен съд от 12.09.2013 год., частният жалбоподател К. К. Р. е валидно десезирал съда, поради което правилно същата е била върната обратно на подателя и на осн. чл.264 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. По съображения, че направеното от страната оттегляне на частната жалба е неоттегляемо, след произнасяне на сезирания с него съд, решаващият състав на въззивната инстанция е преценил като ирелевантно за публичното потестативно право на частна жалба срещу разпореждането на СРС без № от 24.08.2013 год., по гр.д.№ 47065/2009 год., впоследствие заявеното от неговия носител становище, че не поддържа извършеното оттегляне на частната си жалба.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационно обжалване, към предпоставките на което чл.274, ал.3 ГПК препраща, е обусловен от наличие на разрешен от въззивния съд релевантен за изхода на делото материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от изчерпателно изброените от законодателя основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Формулирането на същия, според цитираната задължителната практика на ВКС, е възложено в изключителна тежест на жалбоподателя, като извън правомощията на касационната инстанция е сама да извежда значимия за изхода на делото правен въпрос от съдържанието на касационната жалба или от изложението към нея.
В случая такъв въпрос частният касатор не е формулирал, поради което само на това основание отсъствие на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно трайно непротиворечивата практика на ВКС оттеглянето на подадената от страната жалба, което съгласно чл. 264 ГПК е възможно във всяко положение на делото, докато то е висящо пред съответния състав, като правен способ за десезиране на съда – адресат, прегражда окончателно възможността за последващо обжалване на съдебния акт, предмет на същата, който влиза в сила. В този см. след като съдът се е произнесъл по направеното от жалбоподателя валидно волеизявление за оттегляне на подадената жалба, с която е бил надлежно сезиран, то оттеглянето, породило разпоредените от процесуалния закон правни последици, като неоттегляемо не би могло впоследствие да бъде променяно от страната, независимо от конкретните причини за това. Отделен в тази вр. остава въпросът дали първоинстанционният съд е бил оправомощен да се произнесе по оттеглянето на частната въззивна жалба срещу постановения от него съдебен акт и дали той е сезираният с нея съд, предвид изчерпателно посочените му в чл.262, ал.2 ГПК правомощия, като администриращ я такъв и дали въззивния съдебен акт, в който соченото обстоятелство не е констатирано, е правилен, но като ирелевантен за предпоставките за достъп до касационен контрол – различни от касационните основания, той не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 1598/15.01.2014 год., по ч.гр.д.№ 13380/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: