О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 21.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4364/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр. Б. и [фирма]- [населено място] срещу решение № 4159 от 06.06.2013 г. на Софийски градски съд , ІІв възз.с-в по гр.д. №8898//2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.04.2012, постановено по гр.д. №15176/2011 на СРС, ГК,47 състав , с което е отхвърлен искът на касаторите срещу „ [фирма]-гр. С., Европейска банка за възстановяване и развитие-Л. и Международна финансова корпорация- [населено място] САЩ за прогласяване нищожността на решение №270/27.04.2006 г. на ВКС, Първо т.о. по гр.д. №688/2005 .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не се сочи основание по чл.280 ал.1, ГПК.
Ответниците по касационната жалба изразяват в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. От страна на Европейска банка за възстановяване и развитие-Л. и Международна финансова корпорация- [населено място] САЩ се претендират разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 5 950 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение , с което е отхвърлен искът на касатора за прогласяване нищожността на решение №270/27.04.2006 г. на ВКС, Първо т.о. по гр.д. №688/2005, решаващият въззивен състав е изложил съображения, че неправилното приложение на разпоредбите на чл. 46 и чл.15 ЗОЗ , на което се основава иска на ищеца за нищожност на решението на ВКС нямат като последица нищожност на съдебния акт, а водят до евентуалната негова незаконосъобразност. Нищожно е съдебно решение само, ако страда от някой от следните пороци: постановено е от ненадлежен орган, не е в писмена форма, постановено е извън правораздавателната власт, не е подписано или е абсолютно неразбираемо
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съдебния състав относно липсата на основания за нищожност на съдебното решение, която се претендира с иска. Тези оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по касационната жалба Европейска банка за възстановяване и развитие-Л. и Международна финансова корпорация- [населено място] САЩ не следва да се присъдят претендираните разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 5 950 лева, доколкото представената фактура, без приложено платежно нареждане не представлява доказателство за реално извършено плащане, което единствено е основание за присъждането на сумата като разноски/така т.1 от ТР №6/2013 на ОСГТК/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4159 от 06.06.2013 г. на Софийски градски съд , ІІв възз.с-в по гр.д. №8898//2012 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.