О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 280
гр. София, 21.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4293/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 205/12.07.2013 . на Варненски апелативен съд , ТК по в.т.д. №330/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 07.02.2013 , постановено по т.д. №3170/2011 на ОС-Варна, в частта с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за разликата над присъдените 3 316,16 лева и претендираните 51 502,38 лева – стойност на доставени семена и препарати в частта за 9 927 лева-мораторна лихва представляваща разликата между уважената част от 41,52 лева и претендираната от 10 328,84 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Претендира разноски в касационната инстанция, представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 2400 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за частично отхвърляне на двата обективносъединени иска , решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане по договор за цесия, сключен на 01.11.2011 г. между него и [фирма]-гр.Нови Пазар като цедент , която е съобщена на длъжника-ответник на 07.11.2011 г.. От приетия като доказателство по делото тристранен споразумителен протокол от 25.05.2010 г. се установява, че вземането на [фирма] към [фирма] в общ размер на 50 692,38 лева се погасява чрез прихващане с насрещно вземане на А. О. към третото лице-страна по споразумението [фирма]- [населено място] до размера на 48 186,22 лева. Автентичността на подписа на представляващия дружеството- цедент към датата на осъществяване на прихващането и самата воля за това, изразена в споразумението се потвърждават от показанията на лицето представляващо [фирма] към датата на сключването на тристранното споразумение, разпитан в качеството му на свидетел по делото. Последиците на прихващането са отразени в счетоводството на ответното дружество А. О. още в деня на сключване на тристранното споразумение, което се установява от заключението на счетоводната експертиза. С оглед така установените факти, решаващият съд е счел, че към датата на сключването на договора за цесия , на който ищецът основава процесното вземане, последното е било погасено чрез прихващане. Ето защо, исковете за главница и лихва за забава се явяват неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съдебния състав относно погасяването на процесното вземане преди сключването на договора за цесия, от който ищецът твърди,че черпи правата си , предмет на иска. Тези оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси от значение за настоящия спор не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски в касационната инстанция представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 2400 лева, доколкото е приложено платежно нареждане от 30.10.2013 г. за реално извършено плащане на самото възнаграждение и в съответствие с т.1 от ТР №6/2013 на ОСГТК/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205/12.07.2013 . на Варненски апелативен съд , ТК по в.т.д. №330/2013 г..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма]- [населено място] съдебни разноски представляващи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство в размер на 2 400 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.