2
определение по гр.д.№ 2328 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 22.05. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 2328 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Даря Д. Г. и М. Ц. Гевезовски срещу решение № 11 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 600 от 2013 г. на Плевенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 111 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 84 от 2011 г. на Районен съд- [населено място] бряг и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу Даря Д. Г. и М. Ц. Гевезовски иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на имот с № 000615 с площ от 4,552 дка, находящ се в землището на [населено място], [община] бряг, област П. при граници: от север- имот № 000398, представляващ път за [населено място], от изток- ж.п. линия, от юг- мера и от запад- частен парцел.
В жалбата се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Следва ли да се уважи ревандикационен иск при две конкуриращи се притезания, при които са налице два акта за държавна собственост, единият от които надлежно вписан, след като безспорно А. е официален удостоверителен документ, който не поражда, а само констатира права, 2. Следва ли да се уважи ревандикационен иск, след като не е оспорен представения А. от 2007 г. при положение, че индивидуализацията на имота по този А. се разминава с индивидуализацията на имота по исковата молба и по А. от 2000 г., 3. Следва ли да се уважи ревандикационен иск при условие, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване правоприемство и идентичност на имота, който не е включен в баланса на дружеството към момента на подаване на исковата молба и 4. Следва ли да се уважи ревандикационен иск при положение, че вписването на прехвърлянето на дяловете, равняващи се на 80 % от капитала на Е. от Държавата на ищеца е извършено след прехвърлителната сделка между Държавата и ответниците.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от [фирма] срещу касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че процесният имот е бил включен в капитала на [фирма] при неговото образуване като държавно търговско дружество /обстоятелство, което се установявало от представените заповед за образуване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество № РД-41-733 от 11.10.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, протокол от 11.10.1999 г. за опис на включеното в капитала на дружеството имущество и представляващия официален удостоверителен документ акт за държавна собственост № 292 от 28.02.2000 г., в който е посочено, че в капитала на [фирма] е включен имот с площ от 4 552 кв.м. в землището на [населено място], представляващ имот № 000615 /тоест имот, идентичен с имота, описан в исковата молба/. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост съдът е приел, че след 2000 г. процесният имот вече не е бил държавна собственост, поради което ответниците не са го придобили от Държавата с договора от 15.05.2007 г. Прието е, че след приватизационната сделка от 26.06.2000 г., с която 80 % от дяловете на ищцовото дружество са били изкупени от [фирма], ищцовото дружество „С.-К.” е останало същото, като се е променило само неговото наименование от Е. на О. с оглед включването на нов съдружник в него наред с Държавата.
С оглед тези мотиви на обжалваното решение поставените от касаторите правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационното обжалване поради следното:
1. Първият въпрос /следва ли да се уважи ревандикационен иск при две конкуриращи се притезания, при които са налице два акта за държавна собственост, единият от които надлежно вписан, след като безспорно А. е официален удостоверителен документ, който не поражда, а само констатира права/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, така както бе разяснен той в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС: Този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, а и не е въпрос, който се включва в предмета на делото, тъй като вписването или невписването на представените по делото актове за държавна собственост № 292 от 28.02.2000 г. и № 4213 от 12.02.2007 г. е без значение за противопоставимостта на правата на ответниците на правата на ищеца. Действително, съгласно чл.113 от ЗС при хипотеза като настоящата, когато и ищецът и ответниците са придобили имота от едно и също лице /в случая от Държавата/, в отношенията между тях за собственик се счита този, чийто акт за придобиване е вписан по-рано. В случая актовете за придобиване на ищеца и на ответниците са съответно: за ищеца- заповед № РД-41-733 от 11.10.1999 г. за образуване на ищцовото дружество /съгласно ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия, [фирма] е станало собственик на процесния имот по силата на самия акт за образуване на търговското дружество/, а за ответниците- договор за продажба на имота от Държавата на ответниците от 15.05.2007 г. Представените по делото два акта за държавна собственост не са актове по смисъла на чл.113 във връзка с чл.112, б.”а” от ЗС /тъй като А. само констатират, но нито прехвърлят, нито признават права на собственост/, поради което дали тези А. са били вписани или не е без значение за спора за собственост по конкретното дело.
2. Вторият поставен въпрос /следва ли да се уважи ревандикационен иск, след като не е оспорен представения А. от 2007 г. при положение, че индивидуализацията на имота по този А. се разминава с индивидуализацията на имота по исковата молба и по А. от 2000 г./ съдържа в себе си два подвъпроса: 2.1. Дали може съдът да не зачете доказателствената сила на акт за държавна собственост, който не е оспорен от насрещната страна и 2.2. Дали може да се уважи ревандикационен иск при положение, че индивидуализацията на имота по исковата молба се разминава с индивидуализацията на имота по документа за собственост, на който се позовава ищецът. Първият от тези подвъпроси не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е въпрос, който не се включва в предмета на настоящото дело, по което ищецът е оспорил представения от ответниците акт за държавна собственост № 4213 от 12.02.2007 г. и с определение от съдебно заседание от 16.02.2012 г. първоинстанционният съд е открил производство по оспорването му. Вторият подвъпрос също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: въззивният съд е уважил иска за собственост не поради разминаването в индивидуализацията на имота по исковата молба и по документите за собственост на ищеца, а поради пълното съответствие между описанието на имота по исковата молба и имота, предмет на представения от ищеца акт за държавна собственост № 292 от 28.02.2000 г. /имот № 00615 в землището на [населено място] с граници, идентични на границите на имота, описан в исковата молба/.
3. Третият поставен правен въпрос /следва ли да се уважи ревандикационен иск при условие, че ищецът не е доказал при условията на главно и пълно доказване правоприемство и идентичност на имота, който не е включен в баланса на дружеството към момента на подаване на исковата молба/ също не е въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: въззивният съд не е уважил ревандикационния иск, въпреки че е по делото не било доказано правоприемство, идентичност на имота и включването му в баланса на ищцовото дружество, а напротив- счел е този иск за основателен и го е уважил именно защото е приел, че ищецът е доказал правоприемството, идентичността на имота по исковата молба и акта за държавна собственост от 2000 г. и включването на този имот в баланса на ищцовото дружество. Доколко тези фактически изводи на съда са правилни, е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да се разглежда в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване.
4. Четвъртият поставен правен въпрос /следва ли да се уважи ревандикационен иск при положение, че вписването на прехвърлянето на дяловете, равняващи се на 80 % от капитала на Е. от Държавата на ищеца е извършено след прехвърлителната сделка между Държавата и ответниците/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда по настоящото дело. Освен това, въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по този въпрос поради неговата пълна неотносимост към спора по настоящото дело: Прехвърлянето на дялове от капитала на ищцовото дружество [фирма] от Държавата на частно търговско дружество [фирма], извършено с договора от 26.06.2000 г., променя собствеността върху дяловете в търговското дружество, но не и титуляра на собствеността върху процесния имот /такъв остава [фирма], а не купувача по договора от 26.06.2000 г. [фирма]/. Тоест, договорът от 26.06.2000 г. не води до прехвърляне на собствеността върху процесния имот, поради което без значение за разрешаване на спора за собственост върху този имот е кога е извършено прехвърлянето на дяловете от капитала на ищцовото дружество и вписването на това прехвърляне- преди или след прехвърлителната сделка между Държавата и ответниците.
Поради гореизложеното и с оглед непосочването от касаторите на други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 09.01.2014 г. по в.гр.д.№ 600 от 2013 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.