Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
С., 26.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
В. Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 2749 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Б., П. С. П., И. П. Ш. и Б. П. П. срещу въззивно решение № 26 от 20.01.2014 г. на Софийски окръжен съд, г.о., по гр.д. № 732 /2013 г., с което е отменено решение от 23.04.2013 г. по гр.д. № 706 /2009 г. на Самоковския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК – признато е по отношение на Г. С. Б., П. С. П., И. П. Ш. и Б. П. П., че К. Б. П., Л. Б. В., М. Т. Г., Т. С. П., М. Б. Д. и С. С. П. са собственици по наследство и давност на недвижим имот с посочен планоснимачен номер в к.к. Б. баня, индивидуализиран в решението и е отменен констативен нотариален акт на ответниците за имота от 2004 г.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни К. Б. П., Л. Б. В., М. Т. Г., Т. С. П., М. Б. Д. и С. С. П. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обдсъдил доводите за неправилност на първоинстанционното решение и е изложил доводи по същество на спора. Приел е следното :
От фактическа страна:
Ищците са наследници по закон на М. Г. П., починал на 10.03.1943 г., ищците са низходящи на децата на М. П.. Ответниците са наследници по закон на С. П., починал през 1986 г., внук на Б. П., починал през 1935 г.. Няма данни въз основа на какви документи имотът е записан в разписния лист от 1938 г. на името на наследодатели на ответниците, а в този от 1971 г. – на името на наследодателя на ищците. От показанията на посочени по име четирима свидетели, съдът е приел за установено, че имотът е неоградена ливада и от 50 години е владян от наследниците на М. П. и родители на ищците, ливадата се е косяла от С. и Б. П., а след тяхната смърт (С. е починал през 1996 г.) – от техните наследници. Съдът е отразил, че кредитира показанията на посочените свидетели, т.к. са подробни, конкретни достоверни. Съдът е посочил защо не кредитира показанията на доведените от ответниците двама свидетели – приел е, че те не кореспондират с останалите доказателства по делото, а една от свидетелите няма преки впечатления от имота и показанията и, че ливадите се косят през август – септември компрометира достоверността на показанията и.
От правна страна:
Основателността на претенцията за придобиване на имот по давност се основава на прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от 10 години. След изтичане на определения от закона срок е налице възможност за придобиване на собствеността върху имота, обект на владението, но не автоматично, а след надлежно позоваване пред съд или нотариус – чл.79 ЗС. Наследодателите на ищците са придобили правото на собственост върху имота, получен от техния баща М. Г., починал през 1943 г. Имотът е бил владян непрекъснато, явно и необезпокоявано. Правото на собственост не е изгубено съгласно чл.99 ЗС. Ищците са оспорили доказателствената сила на издадения в полза на ответниците въз основа на обстоятелствена проверка от 2004 г. констативен нотариален акт и чрез пълно обратно доказване са установили, че признатото с акта право не е възникнало. Ответниците не са доказали, че са прекъснали установената от ищците давност (чл.81 ЗС) – не са извършили действия, с които да са отблъснали фактическата власт на ищеца, нито са ги отстранили от имота за повече от 6 месеца. На отмяна подлежи само охранителният акт.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси :
Процесуалноправен въпрос: Не следваше ли съдът да установи правният интерес от водене на установителен иск от ищци, които твърдят, че не владеят – какъв е правният интерес от водене на установителна защита, т.к. възможността ищецът да предявява установителен иск за собственост, когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за собственост съгласно т.р. 8 /12 .на ОСГТК на ВКС не е безусловна.
Въпросът за правният интерес от предявеният иск е от значение за допустимостта на решението. Но ищците не твърдят, че не владеят имота, а че снабдяването на ответниците с документи за собственост на имота, без да се противопоставят на владението от ищците, е пречка за ищците да се снабдяват с документи за имота, както и да извършат необходимите действия за преотреждането на имота в парцел, което обосновава правният им интерес от предявения установителен иск.
Изводите на въззивният съд за допустимостта на иска са в съответствие с приетото с т.2 от посоченото от жалбоподателите т.р. № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което няма съмнение за недопустимост на иска, като основание за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта.
Процесуалноправен въпрос: Дали съдът следва да обсъди всички доказателства, а не само да ги отбелязва като налични (във връзка с такъв довод за неправилност). Твърди се противоречие с посочени решения. Твърди се, че необсъждането на доказателства е в противоречие с приетото по посочени решения по граждански дела на ВКС.
Въпросът дали въззивният съд е обсъдил релевантните доказателства е обуславящ, но не е разрешен както твърдят жалбоподателите. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е обсъдил доводите за неправилност на първоинстанционното решение и е основал изводите за собствеността на анализ на събраните по делото свидетелски показания и данни за вписването на процесния имот в разписните списъци от 1938 г. и 1971 г., като е изложил съображения защо дава вяра на свидетелите, които твърдят обстоятелства в полза на ищците и защо не кредитира посочените от ответниците свидетели. Наведеното и от двете страни придобивно основание е давностно владение, по делото не са събрани други доказателства за придобиване на собствеността. Преценката на свидетелските показания от въззивния съд включва преценка за наличие на противоречивост и обосновка за съображенията поради които се дава вяра на една от групите свидетели, а на другата – не. Отразеното в мотивите на въззивния съд съответства, а не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение № 176 /28.05.2011 г. по гр.д. № 759 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Доколкото жалбоподателите са навели довод за необоснованост на въззивното решение, той не може да бъде проверяван в производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
Материалноправен въпрос: дали при извод за придобиване на имот чрез давностно владение не следва да се сочи периода (от кога до кога) и в кой момент е придобита собствеността.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди (че не е посочено). От изложеното за мотивите на въззивния съд е видно, че той е приел, че наследодателите на ищците са придобили правото на собственост върху имота, получен от техния баща М. Г., починал през 1943 г. и че имотът е бил владян оттогава непрекъснато, явно и необезпокоявано от тях и от техните наследници по закон (ищците) и че собствеността е придобита по силата на чл.79 ЗС. От изложеното следва, че съдът е зачел давностното владение, започнало през 1943 г. (със смъртта на М. Г. П., починал 10.03.1943 г.), че е приел, че владението от неговите наследници е продължило от този момент непрекъснато, явно и необезпокоявано и че е изтекъл установеният от закона (чл.79 ЗС) 10-годишен период за придобиване на собствеността върху имота въз основа на това владение. Този период е изтекъл през 1953 г., (на 10.03.1953 г.) при действието на ЗС, в сила от 1951 г.
Материалноправен въпрос: След като е приел, че косенето на ливадата е от значение за установяване на необезпокоявано владение, не следва ли да даде отговор на въпроса защо косенето от страна на ответниците не е владелчески акт.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е дал вяра на твърденията на ответниците и на показанията на посочените от тях свидетели.
Поради изложеното дотук настоящият състав намира, че изведените въпроси не са разрешени както се твърди от жалбоподателите и не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от настоящото производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не са поискали присъждането на разноски, нито са представили списък за разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 26 от 20.01.2014 г. на Софийски окръжен съд, г.о., по гр.д. № 732 /2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.