О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. София, 26.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2146 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. против решение № 2692/19.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 2621/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът е оспорил касационната жалба с писмен отговор .
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел за неоснователен иска с правно основание чл.200 КТ, предявен за присъждане на обезщетение в размер на 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди, както и иска с правно основание чл.120 КТ, с който се оспорва упражненото от работодателя право на едностранна промяна на мястото и характера на работата на ищеца.
Съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на работодателя по чл.200 КТ, следва да е налице фактически състав, който включва трудово правоотношение между увреденото лице и работодателя, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, което е пряка и непосредствена последица от работата. С исковата молба е предявен и иск за установяване на факта на трудовата злополука, като производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение. Съдът е приел, че за установяването на факта на трудова злополука е предвиден специален ред, посочен в нормата на чл.57 КСО, който ред е административен и се явява специален спрямо общия исков, което изключва приложението на последния. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаването на иска с правно основание чл.200 КТ, тъй като наличието на трудова злополука е елемент от фактическия състав на чл.200 КТ относно основателността на претенция на това основание, а установяването на този факт не може да се извърши в настоящия процес по общия исков ред, след влизане в сила на КСО. Съдът е приел, че дори да се претендират вреди от професионално заболяване, то същото също не е налице, доколкото в ЕР на ТЕЛК е посочено, че се касае за общо заболяване, а не за професионално такова. По отношение на иска за установяване незаконосъобразността на упражненото право на работодателя по чл.120 КТ, съдът е приел същия за неоснователен, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява промяната на мястото на изпълняване на работата на ищеца.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Константна е съдебната практика, че при действието на разпоредбите на КСО, предвиждащи специален административен ред за установяване на факта на трудовата злополука, изключва установяването на този факт по общия исков ред. В този смисъл за постановени решения от ВКС по реда на чл.290 ГПК , напр. решение № 319/22.06.2010 г. по гр.д.№ 204/2009 г. на ІІІ г.отд. и др., с които е дадено това разрешение на поставения от касатора въпрос, като в този смисъл е и даденото разрешение от въззивния съд, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по този правен въпрос, както и по свързаните с него, касаещи доказването в общия исков процес на факта на трудовата злополука.
По отношение на иска за установяване незаконосъобразността на упражненото право на работодателя по чл.120 КТ, не се сочи конкретен правен въпрос във връзка с основания довод за неоснователност на иска, а именно, че не са представени доказателства за наличието на промяна на мястото на изпълнение на работата, като по същество в изложението се прави оплакване за необоснованост на изводите на съда относно основателността на приетото от съда от фактическа страна. Липсата на конкретен въпрос, относим към изводите на съда от правна страна, води до липса на основание за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2692/19.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 2621/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.