4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 27.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2774 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Д. против решение № 288/12.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 10/2014 г. от Х въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, в рамките на въззивното производство, съдът се е произнесъл по основателността на предявените от ищеца М. Л. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел същите за неоснователни. За да достигне до този извод, съдът е счел прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно, на посоченото в заповедта за прекратяването основание – чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата. Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника [фирма], на длъжност „управител в отдел администрация”. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено от фактическа страна, че в отдел административен има намаляване на обема на работата, предвид сравнението с предходни периоди, подробно посочени както по години, така и по данни за броя на напуснали работници и служители, сключени нови договори с работници и служители, брой и обем на предоставени и изпълнени от дружеството поръчки. Съдът е приел, че е налице трайно и е ясно изразено намаляване на обема на работата в дружеството, в значителен обем и за продължителен период от време, което представлява основание за прекратяване на трудово правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ. Тъй като ищецът е осъществявал своята трудова дейност на длъжност „управител в отдел административен”, съдът е приел, че тази дейност, изразяваща се в административно ръководство и организация на дейността в предприятието зависи пряко от обема на работата и броя на персонала, като връзката между двете е пряка и непосредствена, поради което основанието за прекратяването на трудовото правоотношение – намаляване на обема на работата, рефлектира и върху трудовата дейност на ищеца и е налице и за него. По отношение на твърдението на ищеца за осъществяване от страна на ищеца на представителни функции, като част от неговото работа в дружеството, съдът е приел, че дадените пълномощия в тази насока на ищеца не са част от задълженията му по конкретното трудово правоотношение, а е осъществявано на база на изрично упълномощаване, оттеглено след прекратяването на трудовото правоотношение.
Въз основа на горното, съдът е приел, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, като е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложението на касационните основания се твърди, че с решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК, основание за допустимост на касационното обжалване. Сочи се правен въпрос, свързан с приложението на чл.328, ал.1, т.3 КТ – прекратяване на трудов договор при намаляване обема на работата, както и процесуалноправен въпрос, свързан с доказателствената тежест за установяването наличието на това основание за прекратяване на трудово правоотношение. Твърди се, че съдът се е произнесъл по този правен въпрос, като е приел, че е налице намаляване на обема на работата, осъществявана от ищеца, а твърдението на касатора е, че неговата трудова функция не е засегната от намаляването на обема на работата. По правния въпрос, относно предпоставките за наличието на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудово правоотношение, съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика, отразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Напротив, предпоставките за да се направи правния извод относно наличието на това основание са тези, които е посочил и въззивния съд. Останалите доводи на касатора касаят оплаквания по съществото на спора, като се твърди, че липсва намаляване на обема на дейността, извършвана от ищеца по делото. Съдът обаче е възприел от фактическа страна, че именно и дейността, осъществявана от ищеца е засегната пряко и непосредствено от намаляването на обема на работа в ответното дружество. Този извод на съда касае възприетата от него фактическа обстановка и не е правен въпрос, доколкото при това възприемане на фактите поспора, съдът се е съобразил с критериите за това, отразени именно в цитираната от касатора задължителна съдебна практика. Така направения фактически извод на съда не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел проверка на допустимостта на касационното обжалване, но само във връзка с произнасянето на съда по правни въпроси, не и по фактите по спора. Последните касаят обосноваността на съдебното решение, като проверката на обосноваността не следва да се прави в производството по допустимост на касационното обжалване, доколкото необосноваността е касационно обжалване не по чл.280 ГПК, а по чл.281 ГПК.
Съдът е приел, че представителството не е било осъществявано от страна на касатора в рамките на трудовото правоотношение, като същевременно не е отрекъл обаче възможността то да бъде осъществявано по принцип в рамките на трудовото правоотношение и като част от задълженията на съответния служител. В тази насока, поставените правни въпроси по възможността за това, работник по трудово правоотношение да представлява дружеството / в хипотезите, посочени от касатора/ са неотносими към спора, още повече, че съдът не е отрекъл тази възможност, каквато обаче е възприел, че не е налице.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288/12.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 10/2014 г. от Х въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М. Л. Д. със съдебен адрес [населено място], [улица], оф.4, адв. О. Й. да заплати на [фирма] сумата 800 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.