4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.308
гр. София, 28.05.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4495/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Варна срещу решение № 176 от 26.06.2013 г. по в.т.д. №242/2013 на АС-Варна, В ЧАСТТА , с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1855 от 28.12.2012 г. постановено по т.д. №1075/2011г. на ОС-Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.Варна за сумата от 20 000 лева по частичен иск от общо 86 468 лева-задържана гаранционна сума във връзка с отношенията между страните, уредени с договор за строително-ремонтни работи /С./ от 23.12.2008 г. и В ЧАСТТА, с която, е отхвърлен искът за присъждане на лихва-обезщетение за забава, съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД върху същата сума в общ размер на 3000 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане на касация, които се сочат от касаторите, тъй като поставените правни въпроси не са обусловили произнасянето на въззивния съд по спора. Предявява насрещна касационна жалба по смисъла на чл.287 ал.4 ГПК във връзка с ал.3 и ал.2. , с която обжалва решението В ЧАСТТА,с която е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещният частичен иск по чл.265 ал.2, т.1 ЗЗД на ответника [фирма]-гр.Варна срещу [фирма] в частта над 86 468 лева до предявената част от 122 000 лева .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната с жалбата на [фирма]-гр. Варна част , с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.Варна за сумата от 20 000 лева по частичен иск от общо 86 468 лева-задържана гаранционна сума във връзка с отношенията между страните, уредени с договор за строително-ремонтни работи /С./ от 23.12.2008 г. и В ЧАСТТА, с която, е отхвърлен искът за присъждане на лихва-обезщетение за забава, съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД върху същата сума в общ размер на 3000 лева съставът на въззивния съд приема следното: Спорът е по повод основателността на претенцията на ищеца като изпълнител по договора за извършване на С., предявена частично срещу ответника като възложител, с предмет връщане на задържаната като гаранция сума от 86 468 лева . За да счета същата за неоснователна, въззивният съд се е позовал на следните приети за доказани факти: задържането на процесната сума като гаранция за качествено изпълнение от страна на ищеца като изпълнител на договорените с договор от 23.12.2008 г строително-ремонтни работи се основава на уговорката в чл.3.4 от последния. От споразумението от 02.03.2011 г., сключено между същите страни по повод на отношенията им по основния договор и от приложения към същото опис на недостатъците при изпълнението на отделните С. става ясно, че част от последните са изпълнени с недостатъци, което съгласно уговорката в т.7 от споразумението и при неотстраняване на последните от изпълнителя в 15 дневен срок води до отпадане на задължението на ответника-възложител за връщане на гаранционната сума Ето защо искът за заплащане на удържаната гаранционна сума, заедно с акцесорния по чл.86 ал.1 ЗЗД се явява неоснователен..
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят [фирма]-гр. Варна се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. по въпросите за това, следва ли длъжникът по двустранен договор да носи отговорност за неизпълнение на задълженията по него, ако неговото изпълнение е договорено да стане след изпълнение на задължения на самия кредитор , съгласно съдържанието на т.2 от раздел Втори от споразумението от 02.03.2011 г. и за това необсъждането на самото споразумение и доводите на касатора-ищец по него представлява ли съществено процесуално нарушение..
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е правен и дали се явява от значение за изхода по конкретното дело, след което да го подложи на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Предвид така очертаните в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., ОСГТК на ВКС критерии за преценка и формулировката на първия въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същият не отговаря на тях. Това е така, тъй като този въпрос няма характера на правен , т.е. по тълкуването на правна разпоредба и прилагането на съдържаща се в нея общозадължителна правна норма, а отговорът му е обусловен от спецификата на фактите по конкретното дело, т.е. въпросът се явява фактически. В случая, отговорът на този въпрос е в зависимост от съдържанието на конкретните уговорки в споразумението между страните сключено 02.03.2011 г. и от възприятието от въззивния съд на действителната воля на страните изразена в него, което същият е извлякъл при тълкуването му. Следователно така формулиран въпросът касае обосноваността на изводите на съда, което е от значение за правилността на обжалвания акт- чл.281 т.3 ГПК, а не се съотнася към основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК.
Същото важи и за въпроса за това, дали необсъждането на самото споразумение и доводите на касатора-ищец по него представлява съществено процесуално нарушение, доколкото проверката за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за касиране на съдебното решение-чл.281 т.3 ГПК, но не и такова за допускане до касация. Отделен е въпросът, че въззивният съд е обсъдил детайлно самото споразумение и отговорът на този въпрос не би повлиял на изхода на спора. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма].
По отношение на предявената насрещна касационна жалба на ответника [фирма]-гр.Варна, то съгласно чл.287 ал.4 ГПК същата не следва да се разглежда, тъй като не се допуска до разглеждане самата касационна жалба, още повече, че самият касатор по насрещната изрично я е предявил като евентуална-т.е. в зависимост от допускането до разглеждане на първата.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 176 от 26.06.2013 г. по в.т.д. №242/2013 на АС-Варна в обжалваните с касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. Варна части .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.