4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
313
гр. София,29.05.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4392/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на И. В. И. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 1543 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. №855/2013 на САС,10 с-в , с която е отменено първоинстанционното решение № 8274 от 10.12.2012 г. по гр.д. №8833/2010 г. на СГС в обжалваната част до размера на присъдените 13 575 лева и вместо него е постановено друго, с което искът на касатора за обезщетение за пропуснати ползи от забавено изпълнение по договор за строителство против [фирма] –гр. София се отхвърля изцяло като недоказан по основание.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане на касация, които се сочат от касаторите, тъй като липсва противоречие със задължителната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е възприел за установено по делото, че ищецът е един от съсобствениците на УПИ VІІ-442,443, 444 кв.242 в ,м. Л.-І ва част [населено място], учредили си взаимно право на строеж върху определени отделни обекти в бъдещата многоетажна сграда, която ответното дружество като изпълнител е следвало да построи и предаде в завършен вид в срок до 30 месеца от подписването на договора за това срещу учредената в негова полза суперфиция върху част от бъдещите обекти в сградата. Самият договор за учредяване на суперфициарни права е сключен на 28.07.2005 г. под формата на нот.акт № 130, т.І, рег.№ 1814 дело № 112/2005 на нотариус Микушински с район на действие СРС. Разрешение за ползване е издадено едва на 28.12.2008 г. , т.е. 22 месеца след изтичането на договорения срок.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, претърпени вследствие невъзможността ищецът да добива гражданските плодове/наеми/ от новопостроеното жилище за периода след изтичането на срока по договора е недоказан по основание. Този извод съдът е обосновал с приетата задължителна практика на ВКС по приложението на чл.82 ЗЗД в аналогични хипотези-ТР №3/2012 на ОСГТК на ВКС, според което за присъждане на обезщетение за вреди, съставляващи пропуснати ползи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а следва да се докаже. В случая,освен за размера на пазарния наем на жилищата в района, други доказателства не са ангажирани. Отделно от това,съдът се е позовал и на правната констатация, че правото на търсеното обезщетение не принадлежи на ищеца, доколкото върху обекта има учредено право на ползване в полза на трето за спора лице-неговата майка.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК -противоречие със задължителната практиката на ВКС – ТР №3/2012 на ОСГТК на ВКС, по въпросите за приложението на правилата по чл.82 ЗЗД относно дължимостта на обезщетение за вреди, съставляващи пропуснати ползи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект при положение, че съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, тъй като са доказани благоприятните условия в района.
В мотивите на цитираното ТР №3/2012 на ОСГТК на ВКС, представляващи едно цяло с постановения диспозитив е пояснено, че кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. Следователно доказването само на размера на среднопазарната наемна цена, на която са се отдавали под наем жилища в района не е достатъчно, за да обоснове пропуснати ползи, чието обезщетяване се претендира или липсва твърдяното противоречие в отговора на този въпрос като основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. С оглед правна яснота и убедителност, без да се навлиза по същество на спора, следва само да се отчете, че ищецът нито е навел, нито установил реалната възможност за отдаване под наем на конкретния обект, обусловена от съответните конкретни за спора факти, които биха формирали изводи на съда в насока съществуването на такава.
С оглед приетото становище по първия въпрос, останалите два въпроса в изложението: за допустимостта съдът да прави служебно констатации за принадлежността на спорното право на ищеца и за това, дали последното е налице, при учредено право на ползване върху конкретния обект през процесния период в полза на трето за спора лице, не се явяват обуславящи неговия изход, тъй като не биха променили произнасянето по него.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция в полза на ответника по касация, тъй като такива не се доказва да са направени.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №№ 1543 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. №855/2013 на САС,10 с-в .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.