Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2828 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. И. срещу въззивно решение № 847 от 12.12.2013 г. на Русенския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 1113 /2013 г., с което е потвърдено решение № 55 /17.06.2013 г. по гр.д. № 945 /2009 г. на Беленския районен съд, с което са уважен иск по чл.76 ЗН и е допусната съдебна делба на няколко земеделски имота между страните по делото.
Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
„Агро финанс” А. в писмен отговор твърди, че касационната жалба е основателна.
Насрещните страни Д. В. Г., Д. Г. Р., Г. И. Г. и Н. И. Н. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване – въззивното решение не е недопустимо и не са изведени правни въпроси, свързани с неправилността му.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
П. въпрос и довод за недопустимост на въззивното решение се обосновава с потвърждаването на първоинстанционното решение, което е постановено по отношение на починалата преди него и преди последното съдебно заседание по делото страна Р. Н. Т.. Той е починал на 23.04.2013 г., последното съдебно заседание е проведено на 21.05.2013 г., а а съдебното решение е постановено на 17.06.2013 г.
Жалбоподателят твърди, че като е констатирала настъпилата смърт на страна по делото преди провеждане на последното съдебно заседание и постановяване на първоинстанционното решение и не е обезсилила постановеното първоинстанционно решение като недопустимо, а е постановила решение по същество на спора, въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение и е постановила недопустимо решение в противоречие с посочените решение № 21 /26.01.2010 г. по гр.д. № 988 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на ГПК (отм.) и решение № 9 /21.01.2011 г. по гр.д. № 1821 /2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С първото решение е прието, че : Наличието на надлежна страна е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка прави иска недопустим, а съответно недопустимо е и постановеното по този иск решение. Констатирайки служебно недопустимостта, съдът е длъжен да обезсили постановеното решение и да го върне (делото) за постановяване при участие на надлежните страни в производството. Второто решение е в същия смисъл.
Настоящият състав намира, че не съществува съмнение за недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване съгласно приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, нито противоречие с двете посочени решения на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 (с второто решение, постановено в производство по чл.290 ГПК) и т.2 (с първото решение, постановено на основание чл.218а и сл. ГПК от 1952 г. (отм.).
И в двете посочени касационни решения смъртта на страните е настъпила по време на висящността на въззивното производство и преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, поради което и двете визирани въззивни решения са постановени по отношение на починали страни.
В обжалваното решение случаят е различен. Както се твърди и в касационната жалба, смъртта на страната е настъпила преди провеждане на устните състезания в първоинстанционното производство, но първоинстанционното решение е съобщено на Н. Р. Н. – правоприемникът на починалия Р. Н. Т. чрез нейния законен представител, тя не е обжалвала първоинстанционното решение, участвала е във въззивното производство – посочена е изрично като страна – ответник по въззивните жалби в проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд на 26.11.2013 г. (л.95) и въззивният съд е отразил в протокола констатираното от него правоприемство, и въззивното решение е постановено на 12.12.2013 г. по отношение на нея, а не на починалия и праводател. Т.е. въззивният съд е осигурил участието на всички надлежни страни в производството, въззивното решение е постановено по отношение на правосубектни страни и соченият порок не се отнася до въззивното, а до първоинстанционното решение. Не съществува съмнение за допустимостта на въззивното решение. Соченият порок се отнася до допустимостта на първоинстанционното решение, а не на въззивното. А в касационното производство на проверка подлежи въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни Д. В. Г., Д. Г. Р., Г. И. Г. и Н. И. Н. претендират разноски, но не са представили списъци за разноски, нито доказателства за извършени разноски, поради което искането им е неоснователно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 847 от 12.12.2013 г. на Русенския окръжен съд, г.о., по гр.д. № 1113 /2013 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2