ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 746
София, 31.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5776 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Д. като процесуален представител на Я. Г. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 14.VІ.2013г. по в.гр.д. № 173/2013г.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокатМ.В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.VІ.2013г. ВАС е потвърдил решението на Варненския окръжен съд от 01.ІІ.2013г. по гр.д. № 559/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Я. Г.Х. срещу Г. Ив.Х. иск за отмяна на дарението на ? ид. част от недвижим имот, подробно индивидуализиран, предмет на нот.акт № **/198*г., ведно с ? ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща п-л ІІ- 566в, 566а и др. в кв.10 по плана на [населено място], основан на твърдения, че надареният отказал да даде на дарителката издръжка, от която тя се нуждаела, на основание чл.227 ал.1 б. „в” ЗЗД.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че ищцата и починалият й през 2008г. съпруг са дарили през 1985г. на ответника – техен син – процесният имот; на 04.ХІ.2010г. на ответника е връчена нотариална покана, изходяща от ищцата, да й предоставя до 10-то число 360лв. месечна издръжка с оглед на трайната й нужда поради влошеното й здравословно състояние и необходимостта от специален режим на живот във връзка със сърдечното й заболяване; с вносна бележка от 10.ХІ.2010г. ответникът превел на ищцата 180лв.; с получаването на поканата е налице уведомление от дарителя на надарения, като на 10.ХІ.2010г. е предявен и искът за отмяна на дарението; прието е, че нуждата на дарителя от издръжка е елемент от фактическия състав на чл.227 б.”в” ЗЗД и тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаването на спора по същество; взета е предвид комплексна медицинска и оценителна експертиза за установяване размера на необходимата месечна издръжка на ищцата само за определения от окръжния съд период м.януари 2009г. – м. ноември 2010г., според която недостигът на средства за този период е по 36.37лв. месечно, като е отчетено, че вещите лица не са взели предвид сключени предварителни договори от ищцата за продажба на недвижими имоти и нотариални актове за продадени от нея 16 броя такива, както и извлеченията от сметките й в СЖ Е., Банка Д., Ц., О.; прието е въз основа на преценка на представените доказателства, че ищцата има подслон без да заплаща наем и консумативи /ел.енергия/, получава месечна пенсия с добавки, разполагала е със значителни парични средства от отдаване на собствени земеделски земи под наем и от продажба на недвижими имоти, с оглед на това е недоказано твърдението, че тя има нужди, които не може да посрещне, не е изпаднала в състояние на трайна нужда; доходите на ищцата не са големи предвид обстоятелствата, че е пенсионер и с влошено здравословно състояние, но по силата на сключените арендни договори и договори за продажба на собствени имоти имущественото й състояние е такова, че изключва необходимостта от допълнителни доходи за ежемесечната й издръжка.
В изложението на Я. Г. Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. как и към кой момент се преценява нуждата на дарителя от издръжка и следва ли съдът да вземе предвид и факти, които са настъпили след предявяване на иска и които са релевантни за спорното право; 2. исковата молба по чл.227 б. „в” ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя към надарения за даване на издръжка – по които въпроси имало противоречива практика на ВКС в решения на негови състави, постановени по реда на сега действащия ГПК; 3. при определяне възможността дарителят да си осигурява сам издръжката и на нуждата от издръжка от значение ли са и доколко получавани средства в предходни моменти – една година преди изследвания процесен период – м.януари 2009г. – от рента в пари за отдавана под наем земеделска земя и парични суми по банковите му сметки, както и липсата на разходи за жилище, ако са били налице данни за изпадането на ищцата в нужда към началото на изследвания период – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия релевиран от касаторката материалноправен въпрос касационно обжалване не следва да бъде допускано. Въпросът е поставен във връзка с оплакването, че въззивният съд следвало да установи нуждата от издръжка, като вземе предвид и настъпили след предявяването на иска до датата на устните състезания факти. В изложението /а и в касационната жалба/ не се сочи кои са конкретно настъпилите през посочения период такива факти, което препятства възможността за преценка дали те биха били от значение за разглеждания спор. От друга страна следва да се отбележи в тази връзка, че с определение от 12.ІV.2013г. въззивният съд е оставил без уважение на основание чл.266 ал.2 т.1 ГПК заявеното във въззивната жалба на Х. искане за допускане на експертиза за установяване размера на необходимата й издръжка и за периода от 05.ХІ.2010г. до датата на устните състезания пред него. Тъй като произнасянето по този процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, е следвало и неговото релевиране като основание за допускане на касационно обжалване, което, обаче, не е сторено, а касационния съд не може да го изведе служебно.
Не е относим към спора и вторият поставен от касаторката въпрос. Това е така с оглед изрично приетото от въззивния съд, че още преди предявяването на иска ищцата е уведомила ответника за изпадането си в трайна нужда от издръжка и за искането си поради това той да й заплаща ежемесечно такава. Няма произнасяне с атакуваното решение по въпрос за възможността дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаването на исковата молба, нито има произнасяне по въпрос дали в такъв случай исковата молба би имала значението на покана, с каквито съображения касаторката е обосновала въззивната си жалба.
Неотносим към решаващите изводи в атакуваното решение е и третият поставен като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Това е така с оглед приетото от въззивния съд, че ищцата не е изпаднала в състояние на трайна нужда. Няма формиран извод, че са налице данни за изпадането на ищцата в нужда от издръжка към началото на изследвания период, в каквато връзка е релевираният въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за касационното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 94 от 14.VІ.2013г. по в.гр.д. № 173/2013г.
ОСЪЖДА Я. Г. Х. от [населено място] да заплати на Г. И. Х. от с.гр. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: