6
определение по гр.д.№ 1729 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 02.06. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 1729 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 407 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 779 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, III състав, с което е потвърдено решение № 174 от 30.04.2013 г. по гр.д.№ 7653 от 2011 г. на Пернишкия районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „В и К” със застроена площ от 47 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]и представляващ сграда на един етаж с идентификатор 55871.505.434.3 и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.505.434 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК, решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4382 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г., 2. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, 3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, 4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания, 5. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 24.02.2004 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска над 5 000 лв.
Не са налице обаче посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:
1. Първият от поставените въпроси /при наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът е отхвърлил иска на общината за собственост на трафопоста не защото е приел, че въпреки наличието на предпоставките на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З. трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона, а поради това, че не са били налице предпоставките на пар.7 от ПЗР на З..
2. Вторият посочен правен въпрос /допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение: решаващите изводи на съда в обжалваното решение не са свързани с предоставянето на процесния трафопост на ответното дружество по презумпция на Закона за енергетиката /отм./, а с това, че предоставянето на процесния трафопост за стопанисване и управление на предприятие „Електроснабдяване- район П.” е установено по делото от представения акт за държавна собственост, в който изрично било отбелязано, че трафопостът се отстъпва на Елекрификационен район- [населено място]. Отделно този факт се установява от представения паспорт на трафопоста, от показанията на разпитания по делото свидетел С. А. и от заключенията на експертизите, според които съществуват инвентаризационни описи от преди 1991 г., в които процесният трафопост се е водел по баланса на предприятие „Електроснабдяване- район П.” с дата на придобиване 01.09.1981 г.
3. Третият и четвъртият поставени въпроси /каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания/ също не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение: съдът не е основал извода си за това чия собственост е процесния трафопост на счетоводни записвания, а на записаното в акта за държавна собственост, че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на П „Електроснабдяване- район П.”.
4. Петият поставен въпрос /допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие/ следва да се уточни като въпрос: дали нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. /нова от ДВ бр.49 от 1995 г./ има обратно действие към момента на влизане в сила на З. през 1991 г. По този въпрос в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по отменения ГПК и като такова незадължително, е прието, че тази норма няма обратно действие. В многобройни други решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК /например решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1155 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 2304 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1309 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./ се приема обратното- че нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. има обратно действие. Противоречието в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК вече е преодоляно с решения на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос. Конкретно поставеният от касатора въпрос /може ли ВКС да придава обратно действие на материалноправна норма/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: въззивният съд е разрешил спора за собственост като е приложил нормата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., за която е прието, че не е материалноправна, а тълкувателна норма, която като такава съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА има обратно действие- към момента на влизане в сила на нормата, която тълкува.
Независимо от горното, не е налице и специалното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд- липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС:
1. Действително в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че разпоредбата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., приета през 1995 г., няма обратно действие. Това решение обаче е постановено по реда на отменения ГПК и като такова не представлява задължителна практика на ВКС. По този въпрос, както бе посочено по-горе вече има задължителна практика на ВКС / решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, в която е прието, че разпоредбата има пояснителен /тълкувателен/ характер и като такава има обратно действие. Същото е прието и в обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд.
2. В решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. ВКС, ТК се е произнесъл по въпроса за доказателственото значение на редовно водените търговски книги и записванията в тях за установяване на търговски сделки между търговци- въпрос, който не е от значение за настоящото дело, по което не се установява търговска сделка и по което доказването на собствеността върху процесния трафопост не се основава на записванията в търговските книги на ответника, а на записаното в акта за държавна собственост, на показанията на разпитания по делото свидетел и заключенията на експертизата.
3. В решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че при липса на категорични данни за воденето на трафопоста по баланса на предприятието към 17.09.1991 г. не може да се приеме, че трафопостът не е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.2 от ПЗР на З.. Приетото в това решение не противоречи на обжалваното решение, в което по същество е прието, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява включването на процесния трафопост в баланса на П „Електроснабдяване” – район П. още преди влизане в сила на З. през 1991 г.
4. В решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиването на правото на собственост върху този имот, а има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества като доказателство за предоставянето му за стопанисване и управление на това дружество. Няма противоречие с обжалваното решение, в което е прието, че ответното дружество е доказало правото си на собственост на процесния трафопост не със записването на имота в баланса на дружеството, а с факта, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на предприятие, което е било преобразувано в това търговско дружество.
5. В решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4382 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на отменения ГПК и в решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че посочените в пар.7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. мрежи и съоръжения, които обслужват територията на общината, могат да са собственост на общината. Няма противоречие с обжалваното решение, в което искът на [община] е отхвърлен не защото общината по принцип не може да придобива такива обекти, а защото в случая е била налице отрицателната предпоставка на пар.7, ал.2 от ПЗР на З.- към момента на влизане в сила на закона процесният трафопост е бил включен в баланса на държавно предприятие „Електроснабдяване- район П.”.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Разноски пред ВКС не се претендират от ответника по жалбата, а и не са представени доказателства за направени такива разноски, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 779 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, III състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.