О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 350
София 03.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2882/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Е. Б. Р. чрез пълномощника си адв.А. И. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2325 от 19.12.2013г. по гр.д.№ 3 887/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Г. Д. М. К., Б. Д. М. и Л. Н. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд гражданска колегия, 16-ти състав № 5 416/15.07.2013 г. по гр.д.№ 10 847/2011г., с което е отхвърлен предявения от С. Е. Б. Р. против Г. Д. М. К., Б. Д. М. и Л. Н. М. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на основание придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС на УПИ ІІ – 637 кв.33 по плана на С., в.з. „Килиите-К.” с идентификатор 68134.1892.279. В. съд е приел, че като притежател на право на строеж, за което му е издаден нотариален акт № 178/1972г. , наследодателят на ищцата Б. Б. е имал право са ползва и дворното място на основание чл.15 ал.3 ЗС /отм./ , а това изключва презумпцията на чл.69 ЗС. Ищцата е следвало да докаже , че промяната в намерението й е била явна и собственикът е могъл да узнае за нея, а манифестиране на такава промяна и заявяване на собственическите права върху мястото не е доказано по делото. По тези съображения Софийският апелативен съд е приел за неоснователно твърдението на ищцата за придобиване на собствеността върху спорния имот на основание чл.79 ал.1 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за приложното поле на чл.69 ЗС като се поддържа, че изводите на съда са в противоречие с практиката на ВКС. В сочените решения обаче въпросът за установяване на владение от държателя на имота не е разглеждан. В решение № 91 по т.д.№ 713/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че презумпцията относно субективния елемент от владението е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта на доказване пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Спецификата на разглеждания случай се състои в това, че първоначално фактическата власт е установена на правно основание и това я определя като държане. Решение № 1434 по гр.д.№ 4482/2007г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1354 по гр.д.№ 6402/2007г. на ВКС, V г.о. също разглеждат друга хипотеза, а именно взаимоотношенията между съсобственици и не е налице идентичност на случаите, каквото е изискването за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. От друга страна даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК – решения № 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и № 12 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/2013г. на ВКС, І г.о според които когато ползващият имота е допуснат в него като държател, презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване във връзка с правния въпрос за приложимостта на презупмцията на чл.69 ЗС.
Вторият въпрос, формулиран от касаторката дали е възможно да бъде придобито право на собственост по давност от лице, което не се е позовало на давността приживе не е обуславящ за делото, защото не е разглеждан в мотивите на обжалваното решение. Собствеността на ищцата е отречена не поради невъзможността принципно да се позове на придобивна давност като наследник след смъртта на наследодателя, а поради недоказване на елементите на придобивна давност по чл.79 ал.1 ГПК.Ето защо и този въпрос не обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 2325 от 19.12.2013г. по гр.д.№ 3 887/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: