2
определение по гр.д.№ 2296 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 03.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 2296 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. в качеството му на Председател на Управителния съвет на Етажна собственост с адрес: [населено място], район К. село,[жк], бл.42 срещу решение № 8706 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 12346 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 13709 от 2011 г. на Софийския районен съд, 24 състав за отхвърляне на предявения от етажната собственост срещу Й. Б. Ш. иск с правно осноавние чл.45 от Закона за собствеността за изваждане на ответницата от притежаваното от нея жилище в [населено място], район К. село,[жк], [жилищен адрес].
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Дали връчването на препис от искова молба за заведен срещу етажния собственик иск по чл.45 от ЗС за изваждането му от обект в сградата на етажната собственост е годен начин за уведомяването на този етажен собственик за взето от общото събрание на етажната собственост решение, когато етажният собственик се укрива и не посещава обекта си в сградата на етажната собственост, 2. Дали системното неполагане на грижи от лице по чл.162, ал.3 от Закона за здравето за лицето, за което дава информираното си съгласие, представлява нарушение на чл.45 от ЗС и Правилника за вътрешния ред на ЕС и 3. С какви доказателства и доказателствени средства може да се докаже факта дали дадено лице, собственик на обект в ЕС, попада в приложното поле на чл.45 от ЗС. Освен това, според касаторите, решението на Софийския градски съд противоречи на представена от тях незадължителна практика на съдилищата в страната: решение № 79 от 25.03.2010 г. по гр.д.№ 1711 от 2009 г. на Разградския районен съд и решение от 14.03.2012 г. по гр.д.№ 57737 от 2010 г. на Софийския районен съд, 36 състав.
В писмен отговор от 02.04.2014 г. особеният представител на ответницата по жалбата Й. Б. Ш.- адв.Я. оспорва същата. Претендира за възнаграждение за защита и представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗС, въззивният съд е приел, че решението на общото събрание на етажната собственост от 16.12.2010 г. за изваждането на ответницата от собственото й жилище в сградата на тази етажна собственост не подлежи на принудително изпълнение, тъй като липсвали доказателства за спазване на правилата на чл.38 и чл.16 от З. и тъй като не било доказано ответницата с поведението си да е нарушила правилата за вътрешния ред в етажната собственост: установено било, че ответницата не живее в апартамента, от който ищците искат да бъде извадена, а обстоятелството, че не полага грижи на сина си, който живее в този апартамент, не представлявало нарушение на правилника за вътрешния ред, доколкото било установено, че синът й е пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение и ответницата не е негов попечител или настойник. Съдът е приел и че от обстоятелството, че ответницата е назначена да изразява информирано съгласие относно лечението на психично болния си пълнолетен син по реда на чл.162, ал.3 от Закона за здравето, за нея не произтичало задължение да упражнява надзор над него.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решението, поради следното:
1. По първият поставен от касаторите правен въпрос /дали връчването на препис от искова молба за заведен срещу етажния собственик иск по чл.45 от ЗС за изваждането му от обект в сградата на етажната собственост е годен начин за уведомяването на този етажен собственик за взето от общото събрание на етажната собственост решение, когато етажният собственик се укрива и не посещава обекта си в сградата на етажната собственост/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите практика на съдилищата: В решение № 79 от 25.03.2010 г. по гр.д.№ 1711 от 2009 г. на Разградския районен съд и в решение от 14.03.2012 г. по гр.д.№ 57737 от 2010 г. на Софийския районен съд, 36 състав е прието, че решението на общото събрание на етажната собственост следва да бъде съобщено на етажния собственик по реда на чл.16, ал.7 от З.. Същото е прието и в обжалваното решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, доколкото въпросът касае приложението на нормите на чл.16, ал.7 и чл.13, ал.2-6 от З. относно начините за съобщаване на решенията на общото събрание на етажната собственост- норми, които са ясни и посочват тези начини изчерпателно, поради което не могат да се тълкуват разширително и по приложението на които норми има съдебна практика, включително и задължителна такава, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
2. По втория от поставените правни въпроси /дали системното неполагане на грижи от лице по чл.162, ал.3 от Закона за здравето за лицето, за което дава информираното си съгласие, представлява нарушение на чл.45 от ЗС и Правилника за вътрешния ред на ЕС/ няма представена задължителна или незадължителна съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. В представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК две решения /на Разградския районен съд и на Софийския районен съд/ няма произнасяне по този правен въпрос, поради което няма как да е налице противоречие с обжалваното решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като този въпрос е свързан с приложението на нормата на чл.47, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.5 от ЗЛС относно това в кои случаи физическо лице носи отговорност за действия на пълнолетно лице, което е неспособно да разбира или ръководи постъпките си: норма, която е ясна и по чието приложение има съдебна практика, включително и задължителна такава, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
3. Третият поставен правен въпрос /с какви доказателства и доказателствени средства може да се докаже факта дали дадено лице, собственик на обект в ЕС, попада в приложното поле на чл.45 от ЗС/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК съгласно разяснението в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В. съд в решението си не е изложил мотиви кои доказателствени средства са допустими по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗС, нито в хода на делото е отказал да приеме ангажирани от страните доказателства поради това, че те са недопустими за установяването на факти и обстоятелства, които са от значение за уважаването на предявения по това дело иск. Напротив, изводът на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗС се основава на това, че ищците не са доказали иска си /не са доказали наличието на някое от посочените в чл.45, ал.1, б.”а” и „б” от ЗС основания за изваждане на ответницата от собственото й жилище, находящо се в сградата на етажната собственост/, а не на това, че ангажираните от тях доказателства и доказателствени средства са недопустими за доказване на този иск.
Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК и чл.47, ал.6 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на назначения особен представител на ответницата адвокат Е. Я. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8706 от 21.12.2013 г. по в.гр.д.№ 12346 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV Г въззивен състав.
ОСЪЖДА етажните собственици в сградата, находяща се в [населено място],[жк], бл.42 чрез техния представител Председателя на УС на ЕС И. Н. Т. да заплатят на адвокат Е. Я. Я. от адрес: [населено място], пл.”М.” № 1, ет.16, ст.8 на основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение на особения представител на ответницата за правна защита по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.