Определение по т.д. №4574/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.327
гр. София,03.06.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4574/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Е.-гр.София, БРАТ ВР ООД, В. М. Р., М. А. Р., А. М. Р. и Г. И. Д. срещу решение № 786 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 3903/2012 г. на САС, с което е потвърдено решение №113 /22.06.12 г. по т.д. №385/2011 г. по описа на ОС-Благоевград. С последното е уважен установителният иск на Ти Би Ай Лизинг ЕАД срещу касаторите предявен по реда на чл.422 от ГПК за дължимостта на сумата от 6 100 лева42 426,39 евро -дължими по запис на заповед от 08.07.2008 г. , въз основа на който е издадена заповед по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практиката на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с иск по чл.422 от ГПК за сумата от 42 426,39 евро -дължими по запис на заповед от 08.07..2008 г. , въз основа на който е издадена заповед по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист. С оглед единствено наведеното в отговора на ИМ твърдение за липса на каузално правоотношение във връзка с което е издадена ценната книга и доколкото последната е редовна от външна страна и удостоверява задължаването на С. ООД като издател на записа на заповед, а останалите ответници-физически лица като авалисти, съдът е счел иска за основателен. Въззивият състав се е позовал изрично на по-новата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК, явяваща се задължителна за съдилищата: Р №5/02.02.2012 по т.д.75/2011 г. на І т.о. , в която се застъпва становището в практиката, че при липса на наведено възражение от ответника-длъжник по ценната книга на наличие на конкретно каузално отношение за обезпечаването изпълнение на задълженията по което е учреден менителичният ефект, кредиторът –поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, този за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото относно наличието на каузално правоотношение между страните и обвързаността на последното с издадения запис на заповед като абстрактна сделка, както и по въпроса, следва ли да бъде спряно на основание чл.229 т.4 ГПК производството о иска по чл.422 ГПК при наличие на обуславящо неговия изход производство по иск за вземането, основан на каузалното правоотношение.
Твърди, че е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практиката на ВКС.Сочи и прилага копия от решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК като освен горепосоченото Р №5/02.02.2012 по т.д.75/2011 г. на І т.о. се прилагат още две решения на ВКС по чл.290 ГПК и определения на ВКС по втория въпрос .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставения първи правен въпрос е налице обусловеност на изхода на спора от отговора му, тъй като съдът е изградил крайните си изводи и е формирал произнасянето си въз основа именно на него. Отговорът, който се дава на този правен въпрос в обжалваното решение, обаче не се разминава с този в наличната задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК – посоченото от самия касатор Р №5/02.02.2012 по т.д.75/2011 г. на І т.о. , Решение №173/12.01.2011 г. на ВКС, І т.о. на ТК по т.д. № 901 /2009 г. и други. Съобразно обобщеното разрешение, което ВКС дава в тази практика, когато длъжникът не е изложил абсолютни възражения срещу самия запис на заповед, т.е. такива относно опороченост на формата и/или съдържанието му, нито лични такива, т.е. такива основани на пороци на волята му като издател на самия запис на заповед, то кредиторът –поемател не е задължен да доказва наличието на каузално правоотношение и неговото съдържание. Ето защо и при положение, че в настоящия случай не е наведено в срока за отговор на ИМ, респ. за допълнителен отговор по чл.373 ГПК от страна на ответниците каузално правоотношение, за което последните да твърдят наличие на връзка с менителничния ефект, нито се установява погасяването на редовно възникналото менителнично задължение по издадената от ответника ценна книга, правилно искът по чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на задължението по нея е уважен. В действителност съществуват решения на ВКС и в друг смисъл по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. Отговорът даден в цитираната практика на ВКС, обаче е застъпен и в ТР 4/2013-т.17, прието от ОСГТК на 22.05.2014 г., но още непубликувано в електронния сайт на ВКС, с постановяването на което е преодоляно противоречието в практиката на ВКС по въпроса. Отговорът на първия въпрос води до ирелевантността по отношение изхода по спора на въпроса, следва ли да бъде спряно на основание чл.229 т.4 ГПК производството по иска по чл.422 ГПК при наличие на обуславящо неговия изход производство по иск за вземането, основан на каузалното правоотношение, доколкото по начало липсва надлежно въвеждане в процеса от страна на ответниците на наличие и съдържание на конкретно каузално правоотношение, свързано с издадения запис на заповед.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в обжалваното решение обуславящият въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 786 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 3903/2012 г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.