4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.329
гр. София, 04.06.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4601 /13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение № 842 от 26.04.2013 г. по т.д. №1509/2012 на САС, 5 с-в на ТК, с което е отменено първоинстанционното решение от 22.02.2012 г. по т.д. №148/2011 г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на [фирма] против касатора за сумите от: 86 733,91 лева-възнаграждение по договор от 09.08.2008 г. и 86 733, 91 лева-неустойка за забава на плащането на първата сума и са присъдени разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност,както и за липса на предпоставките за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на сключения на 08.09.2008 г. между ищеца Ф. и партньори”ООД и ответника–касатор № 842 от 26.04.2013 г. по т.д. №1509/2012 на САС, 5 с-в на ТК, по силата на който търговското дружество-ищец се е задължило към ответника № 842 от 26.04.2013 г. по т.д. №1509/2012 на САС, 5 с-в на ТК да извърши посочените в договора конкретни дейности във връзка с обжалването на ревизионен акт №2300-1381/11.04.2008 г., съставен от органи по приходите на ТД на НАП”София-област”, включително да помага на процесуалния представител адвокат Ч., която представлява възложителя в процеса пред Административен съд-София и ВАС по жалбата срещу посочения ревизионен акт. Уговорено е възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 10 на сто без ДДС от цялата сума, с която вследствие на обжалването пред съда на ревизионния акт е намалено задължението по него. Възнаграждението се дължи в петдневен срок от влизането в сила на съдебното решение. В полза на изпълнителя е налице и неустоечна клауза за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на 0,1 % на ден, за всеки просрочен ден върху дължимата сума.
От събраните по делото писмени доказателства: договори, протоколи от с.з., решаващият състав установява, че съдебната защита в процеса по обжалването на ревизионния акт се осъществявала от адв. Ч.. От съдържанието на нейните показания като свидетел става ясно, че са провеждани съвместни срещи с участието на нея като процесуален представител на възложителя с представители на страните по делото във връзка с разговори относно обсъждането на поправки в митническа декларация във връзка с оспорването на ревизионния акт. Самите показания на този свидетел са обсъдени в мотивите на въззивното решение във връзка с останалите доказателства, включително и показанията на другите свидетели по делото и са кредитирани, с оглед тяхната конкретност относно съответните факти, съдържащи се в тях. Съдът на базата на заверени от страната разпечатки от писма разменени по електронната поща между ищцовото дружество и трети лица-търговци от Италия и Румъния в качеството им на съконтрахенти на ответното дружество и след обсъждане на решение №69/16.11.2009 г. на Адм.съд-София по адм.д. №7403/2008 г. , относно съображенията за отмяна на ревизионния акт в частта, с която на ответника е отказан данъчен кредит в размер на 670 726,78 лева е достигнал до извода, че този резултат е именно вследствие на изпълнение на задълженията на ищеца като изпълнител по процесния договор сключен с ответника като възложител.
При така възприетите факти по спора, съдът е направил извод, че ищцовото дружество като изпълнител е извършило договорената работа, според съдържанието на самия договор и няма данни за заплащането на договореното възнаграждение, поради което исковете по чл.266 ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД се явяват основателни и доказани по размер.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. От страна на жалбоподателя в изложението по чл.284 ал.3, т. 1 ГПК се формулират следните правни въпроси, които конкретизирани и прецизирани се свеждат до това: Следва ли въззивният съд да изготвя отново доклад по делото при нарушения на задълженията на първоинстанционния съд, да разпредели доказателствената тежест в изготвения от него доклад съгласно чл.146 ГПК относно спорните факти и за това при противоречиви свидетелски показания, тези на коя група/ заинтересовани или незаинтересовани/ свидетели следва съдът да кредитира.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Първият въпрос е във връзка с това, че въззивният съд е обосновал изводите си за доказано изпълнение на задълженията на ищеца-изпълнител по процесния договор и на базата на заверени от страната разпечатки от писма разменени по електронната поща между ищцовото дружество и трети лица-търговци от Италия и Румъния в качеството им на съконтрахенти на ответното дружество. Съдът е приел тези доказателства в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК, доколкото същите са били надлежно представени, но незаконосъобразно първоинстанционния съд е отказал да ги приеме. В случая не е налице, ситуацията на опорочен доклад по чл.146 ГПК. От въззивния съд е установено, допуснатото в първата инстанция съществено процесуално нарушение на чл.184 ал.1 ГПК-неправилно възприемане, че електронен документ е само този, който носи електронен подпис, а от тук и отказ на първоинстанционния съд да приеме като доказателства на ищеца представения на хартиен носител заверен от страната препис от кореспонденция по електронна поща. Този пропуск е наведен като оплакване във въззивната жалба на ищеца и е поискано приемането им при условията на чл.266 ал.3 ГПК. Препис от самата въззивна жалба е връчена на ответника- касатор в настоящото производство, но същият, вместо да изрази становище и евентуално да оспори доказателствата на противната страна, чието приемане за втори път се иска от съда при условията на чл.266 ал.3 ГПК е пропуснал да стори това като не е изпратил изобщо . Следователно липсва изобщо процесуално нарушение съставляващо пропуск по чл.146 ГПК при изготвянето на съдържанието на доклада и така зададен въпросът не е съотносим изобщо към процесуалната страна на спора, доколкото отговорът му не би повлиял върху изхода по спора, тъй като не е свързан с допуснато в процеса конкретно процесуално нарушение.
Вторият въпрос се предпоставя от наличие на характеристики на показанията на разпитаните свидетели като противоречиви, без съдът да ги е възприел и коментирал като такива и да е обусловил правните си изводи по предмета на спора, давайки отговор на такъв въпрос. Дали самите конкретни показания са противоречиви или не, е фактически въпрос, а не правен, тъй като отговорът му се обуславя от преценката на изнесените в тях факти специфични за конкретния спор, а не от тълкуване на общовалидна правна разпоредба с цел прилагането на съдържащата се в нея правна норма..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като липсва правен въпрос , който да е и от значение за изхода на конкретния спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 842 от 26.04.2013 г. по т.д. №1509/2012 на САС, 5 с-в на ТК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.