1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
гр.София, 04.06. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3259 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – [населено място], представлявана от Директора Комисар К.Д., чрез юрисконсулт Т.Т., срещу въззивно решение №237/17.03.2014г., постановено по възз.гр.д.№51/2014г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено Решение №606/21.11.2013г. по гр.д.№ 758/2013г. на РС – [населено място]. С първоинстанционния съдебен акт е признато за незаконно уволнението на Л. Б. Б. и са уважени предявените от нея обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Видин е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси по приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК – за задължението на съда да спре производството по гражданското дело, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът му; и по приложението на чл.193 ГПК, във връзка с момента, до който може да се оспори представен в процеса писмен документ и за разпределението на доказателствената тежест в тези случаи. По отношение посочените въпроси се поддържа, че са налице основанията за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата Л. Б.,чрез процесуалния си представител адв.Р.Д., в срока по чл.287 ГПК, е представила писмен отговор, в който сочи, че касационната жалба е неоснователна и не следва да се допуска касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е незаконосъобразна, тъй като ищцата не е извършила нарушениe на трудовата дисциплина, за което да бъде ангажирана отговорността й. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е посочил, че релевираното в заповедта нарушение – приемане на заявление за повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС /дубликат/, без подателят на заявлението да се е явил лично и да го е подписал – не е осъществено. В тази връзка са кредитирани показанията на свидетеля В. В. /подател на въпросното заявление/, който е посочил, че на 09.01.2013г. се е явил в службата, в която е работела ищцата, подал е и подписал лично заявлението си. Същото обстоятелство е потвърдено и от свидетеля И. Джегов, който придружавал св.Вайтишев. С оглед на това, съдът е приел, че не се установява въпросното заявление да е подписано от друго лице, а не от посоченото в него за подател; както и че отбелязаното във формуляра от служителката Б. лично явяване на лицето – заявител, е вярно. Като неоснователно е преценено искането на ответника за спиране на производството по делото на осн.чл.229 ал.1 т.5 ГПК, поради образувано досъдебно производство за евентуално извършено от ищцата престъпление по чл.311 ал.1 НК, във връзка с приемането и оформянето на процесното заявление. Съдът е посочил, че обстоятелствата във връзка с подписването и личното подаване на документа от св.Вайтишев са установени в хода на производството, поради което не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спирането му, аргументирани от ответника с висящото досъдебно производство.
По изложените мотиви дисциплинарното уволнение е счетено от въззивния съд за незаконно, а предявените с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ искове за основателни.
От поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, относим за спора е само въпросът, свързан с приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Разрешението на въззивната инстанция е в съответствие със задължителната съдебна практика, според която съдът винаги спира производството на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред / Решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д.№ 745/2012 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В конкретния случай, подобни престъпни обстоятелства не са разкрити, а напротив – установено е, че нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата не е осъществено, тъй като заявлението за повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС е подадено лично и подписано от подателя – св.Вайтишев. Обстоятелствата във връзка с попълването, подписването и подаването на въпросното заявление, предмет и на образуваното досъдебно производство, са изяснени по гражданското дело, съответно в тази връзка не са констатирани някакви „престъпни обстоятелства“, обуславящи изхода на гражданския спор, поради което съдът не е имал задължение да постановява спиране на производството в хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
По вторият, формулиран в изложението въпрос, свързан с приложението на чл.193 ГПК относно процесуалните срокове за оспорване на представен в процеса писмен документ и за разпределението на доказателствената тежест при такова оспорване, въззивната инстанция не се е произнасяла. Аргументацията на въпроса в изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба и доводите за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно релевираното нарушение на трудовата дисциплина, неговата тежест и наложеното дисциплинарно наказание. Въззивната инстанция не се е произнасяла по въпроса дали и до кой момент, представилата един документ страна, може да го оспорва. След анализ на събраните по делото доказателства, ангажирани и от двете страни в процеса, съдът е счел за недоказано, твърдяното от работодателя невярно отразяване от служителката, в заявлението на св.Вайтишев, че последният се е явил и подал лично искането за снабдяване с дубликат на свидетелство за регистрация на МПС. Правилото за разпределението на доказателствената тежест в процеса, имащ за предмет спор за законност на извършено уволнение на работник/служител, не е нарушено от съда. Съгласно приетото по т. 1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, не са основание за допускане на касационния контрол. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване, предпоставките за което в случая не са налице.
Ответната страна в настоящото производство е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 400 лв.- заплатено възнаграждение за адвокат.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №237/17.03.2014г., постановено по възз.гр.д.№51/2014г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – В., представлявана от Директора Комисар К. Д., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Л. Б. Б. от [населено място], к-с „В. Л.“ бл.1 вх.“В“ ет.6 ап.58, направените за касационното производство разноски в размер на сумата 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.