5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр. София,04.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2841 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 76/09.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 2933/2013 г. от Окръжен съд – Пловдив, 9-ти гр.състав.
Ответникът по касационната жалба П. Н. Г. оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е и процесуално недопустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, доколкото предявения иск е с цена на иска, по-голяма от 5 000 лева, като без значение за допустимостта на касационното обжаване е обстоятелството, че същия е приет за основателен от съда за по-малка сума от 5 000 лева. Релевантен факт за преценката по чл.280, ал.2 ГПК е цената на предявения иск, който в случая е над предвидения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК праг от 5 000 лева.
С въззивното решение, обжалвано с касационната жалба, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Съдът се е произнесъл и по предявен от ответника обратен иск, против третото лице помагач.
По иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, съдът е приел същия за основателен за сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. За разликата до пълния предявен размер, съдът е приел иска за неоснователен. Съдът е приел от фактическа страна, че ищцата е получила телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.10.2012 г., на пътя между [населено място] и [населено място], при управлението на лек автомобил м. „Д. л.” с д.к. [рег.номер на МПС] . Съдът е приел като доказателство по делото протокол за пътно транспортно произшествие, съставен от органите на МВР, представен от ищцата по делото, като във връзка с твърденията на ищцата по исковата молба е провел събиране на доказателства във връзка с механизма на произшествието. Събирането на доказателства в тази насока, съдът е предприел и във връзка с указанията му, дадени с доклада по делото и в първото по делото доказателства, предвид становищата на ответника и третото лице-помагач, доколкото обстоятелствата, на които основава иска си ищцата, са относно извършвания ремонт на пътния участък, изразяващ се в изрязването на части от асфалтовото покритие на пътното платно и необозначаването на ремонтите дейности по пътя, довели до навлизането на лекия автомобил, управляван от ищцата в изрязаното асфалтово покритие и в резултат на което същата е изгубила управлението на автомобила. В тази насока, съдът е приел въз основа на свидетелските показания по делото, както и приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, че причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие са сочените в исковата молба обстоятелства, свързани с извършването на ремонтни дейности по пътното платно, собственост на [община], необозначени със сигнализация, предупреждаваща водачите на пътни средства за ремонтните дейности, както и неравностите по пътното платно. Въз основа на горното, съдът е приел, че в нарушение на чл.31 ЗП, чл.3 и чл.167, ал.1 ЗДвП, ответникът, като юридическо лице, стопанисващо пътя, е следвало да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстранява в най-кратки срокове. Ремонта на пътното платно, както и липсата на обозначаване за това, са давели до настъпването на пътното произшествие, като на това основание, съдът е приел наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника, тъй като е налице бездействие на негови служители, противоправност на това бездействие, настъпила вреда за ищцата, която се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на длъжностните лица на ответника, като вината в случая се предполага, предвид разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД. По отношение на възраженията на ответника за наличие на поведение на ищцата, допринесло за настъпването на увреждането, съдът ги е счел за неоснователни. Възражението, че ищцата е управлявала МПС след употреба на алкохол, съдът е счел за недоказано от страна на ответника, предвид тежестта от доказването на този факт. Съдът е приел, че базата на събраните по делото доказателства, че отбелязването в протокола за ПТП, че ищцата е управлявала автомобила с несъобразена скорост не се подкрепя от доказателствата по делото, както и че не това е причината за ПТП, доколкото за ищцата не е съществувало задължението да управлява автомобила с по-ниска скорост, както и че липсват данни автомобила да се е движел със скорост, над пределно допустимата при нормални пътни условия. Съдът е приел, че това отбелязване е формално, като причината за настъпването на произшествието е липсата на пътно обозначение за извършените ремонтни дейности, както и обозначаването на неравностите по пътното платно, свързани с ремонта му. Съдът е обсъдил доказателствата във връзка с описаното в ПТП, свързано с механизма на ПТП, доколкото протокола за ПТП е представен от ищцата по делото, като твърденията по исковата молба се за друг, различен механизъм от отразеното в него.
Съдът е приел, че към датата на ПТП, не са били налице договорни отношения между ответника [община] и третото лице помагач, като доколкото обратния иск е основан именно на договорните отношения, свързани ремонта на пътния участък, то същия е неоснователен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи процесуален въпрос, свързан със задължението на съда да зачете материалната и формалната доказателствена села на протокола за ПТП, ако не е налице оспорването му по делото. Сочи се противоречие на възприетото по този правен въпрос от страна на въззивния съд със задължителна съдебна практика – основание за допускането да касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Безспорно е, че задължителната съдебна практика по така поставения правен въпрос е категорична, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Съдът обаче е приел, че оспорващата страна е установила твърденията си, относно механизма на ПТП, като в този смисъл липсва соченото противоречие със задължителната съдебна практика, доколкото се допуска опровергаване съдържанието на прокола за ПТП относно механизма на настъпването на ПТП – същия извод се съдържа и в отговора на правния въпрос, в цитираното от касатора решение № 227/12.02.2014 г. по търг. Д.№ 769/2012 г. на ВКС, І-во търг. Отд.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на П. Н. Г. следва да се присъди сумата 1250 лева, платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, а в полза на [фирма] следва да се присъди сумата 2000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.3, вр. чл.81 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/09.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 2933/2013 г. от Окръжен съд – Пловдив, 9-ти гр.състав.
ОСЪЖДА [община] да заплати на П. Н. Г. съдебен адрес [населено място], [улица], ет. оф. сумата 1250 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. оф. сумата 2000 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.