О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр.София, 05.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3252/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В. срещу определение на Софийски апелативен съд № 827 от 04.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 655/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д.№ 16175/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател против Софийски районен съд искова молба, с която е предявен осъдителен иск за парични вземания в общ размер 36 000 лв поради невнасяне на дължимата държавна такса в законния срок.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно определил дължимата по предявените от него искове държавна такса в размер 1 440 лв. Твърди, че тези искове са по ЗОДОВ, тъй като претендира отговорността на ответника поради незаконно прекратяване на образувано по негова искова молба гражданско дело. Счита, че по предявените искове се дължи проста такса в размер 10 лв по силата на ЗОДОВ, а не такса от 1 440 лв. Според него в обжалваното определение е разрешен неправилно процесуалноправният въпрос може ли съдът да квалифицира предявените искове с резолюция, преди да е получил отговор срещу исковата молба и да е изготвил доклад по делото. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на предявените искове.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че определянето на правната квалификация на предявения иск се извършва въз основа на фактическите твърдения на ищеца, независимо от посочената от него приложима норма. Определянето на приложимия закон е дейност изцяло в компетенцията на съда, като при осъществяването й правораздавателният орган не е обвързан от становището на ищеца. Делото е образувано по искове за обезщетяване на вреди от неправилно прекратяване на образувано в Софийски районен съд по искова молба на касатора производство, а ЗОДОВ не предвижда ангажиране на отговорността на държавата по реда на този закон при прекратяване на гражданско дело. Приложим закон в случая е ЗЗД, а при предявени искове за защита на вземания по този закон се дължи държавна такса на общо основание. Тъй като ищецът е получил указания да внесе такава и не ги е изпълнил, въззивният съд приел, че правилно исковата молба е върната.
При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя обжалваното определение. Съдът не е постановил, че спорното право следва да бъде квалифицирано с резолюция преди изготвяне на доклад по делото. Той е посочил, че определянето на приложимия закон е дейност изцяло в правомощията на правораздавателния орган, който при осъществяването й не е обвързан от доводите на ищеца. Когато приложимият закон е от значение за размера на дължимата по делото държавна такса, той се определя преди връчване на препис от исковата молба на ответника, защото съгласно чл.129 ГПК съдът проверява редовността й (включително внесена ли е дължимата такса) преди да постанови изпращане на препис от нея. Изводите на въззивния съд са в съответствие с трайно установената практика, според която не се дава ход на искова молба, към която няма приложени доказателства за внесена държавна такса, когато такава се дължи; предявеният иск по ЗОДОВ се таксува с проста такса от 10 лв, но за исковете за обезщетяване на вреди, които не попадат в хипотезите на чл.2 и чл.2б ЗОДОВ, таксата се определя по общите правила и е в размер 4 % от цената на иска. А на въпроса може ли спорното право да се квалифицира с резолюция съдът не е отговарял, този въпрос не обуславя обжалваният акт и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 827 от 04.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 655/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: