6
определение по гр.д.№ 3034 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
София, 06.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д. № 3034 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 69 от 27.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 962 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 527 от 03.06.2013 г. по гр.д.№ 7787 от 2011 г. на Пернишкия районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост „Стоматологична поликлиника” със застроена площ от 40 кв.м., находящ се в [населено място],[жк]и представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, изградени в УПИ X. в кв.14 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 1904 от 24.12.1986 г.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, 2. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост, 3. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска над 5 000 лв.
Не са налице обаче посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:
1. Първият от поставените правни въпроси /допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: съдът не е приел, че е налице законова презумпция за предоставяне на процесния трафопост за стопанисване и управление и за заприходяването му в баланса на електроразпределителното дружество, а е приел това за установено въз основа на факта, че в акт за държавна собственост № 6230 от 29.05.1973 г. изрично е отбелязано, че процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП „Електроснабдяване”- район П. и съответно се е водел по баланса на това държавно предприятие- факт, който е установен по делото и от заключенията на експертизите.
2. Вторият от поставените правни въпроси /след преминаване на дейността по електроразпределение от държавно предприятие в търговско дружество, преминали ли са трафопостовете в патримониума на последното, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 г., респективно ако липсват каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса или за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/ по същество касае два по-общи въпроса: с какви доказателства се доказва предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие преди влизане в сила на З. и как преминава правото на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество. По тези два въпроса няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС: В обжалваното решение, макар и не изрично, но като краен извод, е прието, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и оперативно управление може да стане и с непреки доказателства като актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне /в случая акт за държавна собственост № 6230 от 29.05.1973 г./ и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество /в случая [фирма]/ се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
3. Третият поставен въпрос /допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие/ следва да се уточни като въпрос: дали нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. /нова от ДВ бр.49 от 1995 г./ има обратно действие към момента на влизане в сила на З. през 1991 г. По този въпрос в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по отменения ГПК и като такова незадължително, е прието, че тази норма няма обратно действие. В многобройни други решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК /например решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1155 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 2304 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1309 от 19.07.2002 г. по гр.д.№ 1377 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и др./ се приема обратното- че нормата на ал.2 от пар.7 от ПЗР на З. има обратно действие. Противоречието в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК вече е преодоляно с решения на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.
Конкретно поставеният въпрос /може ли ВКС да придава обратно действие на материалноправна норма/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: въззивният съд е разрешил спора за собственост като е приложил нормата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., за която е приел, че не е материалноправна, а тълкувателна норма, която като такава съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА има обратно действие- към момента на влизане в сила на нормата, която тълкува.
Независимо от горното, не е налице и специалното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд- липсва противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практика на ВКС:
1. Действително в решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че разпоредбата на пар.7, ал.2 от ПЗР на З., приета през 1995 г., няма обратно действие. Това решение обаче е постановено по реда на отменения ГПК и като такова не представлява задължителна практика на ВКС. По този въпрос, както бе посочено по-горе вече има задължителна практика на ВКС / решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/, в която е прието, че разпоредбата има пояснителен /тълкувателен/ характер и като такава има обратно действие. Същото е прието и в обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд.
2. В решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че при липса на категорични данни за воденето на трафопоста по баланса на предприятието към 17.09.1991 г. не може да се приеме, че трафопостът не е станал общинска собственост на основание пар.7, ал.2 от ПЗР на З.. Приетото в това решение не противоречи на обжалваното решение, в което по същество е прието, че от събраните по делото доказателства /по-конкретно от представения акт за държавна собственост № 6230 от 29.05.1973 г. и заключенията на експертизите/ безспорно се установява предоставянето на процесния трафопост за стопанисване и оперативно управление и включването му в баланса на ДСП „Електроснабдяване” – район П. много преди влизане в сила на З. през 1991 г.
3. В решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиването на правото на собственост върху този имот, а има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества като доказателство за предоставянето му за стопанисване и управление на това дружество. Няма противоречие между това решение и обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд, в което е прието, че ответното дружество е доказало правото си на собственост на процесния трафопост не със записването на имота в баланса на дружеството, а с факта, че имотът е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление още преди 1991 г. на предприятие, което е било преобразувано в това търговско дружество.
С оглед на всичко гореизложено не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Разноски пред ВКС не се претендират от ответника по жалбата, а и не са представени доказателства за направени такива разноски, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 27.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 962 по описа за 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.