О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 09.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3816 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”В и К С.” Е., [населено място] против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 134 от 17.06.2013 год., по в.гр.д.№ 60/2013 год., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Троянския районен съд № 260 от 10.12.2012 год., по гр.д.№ 600/2012 год. е осъден касатора да заплати на ”Л.” АД, [населено място] сумата 14 964.40 лв., като получена без основание – неправилно начислена и изплатена стойност за пречистена вода по силата на договор от 01.08.2005 год. в периода 31.05.2012 год. – 29.06.2012 год., обективиран във фактура № 32026/29.06.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.07.2012 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че дължимата от ответното дружество – потребител, цена на предоставената услуга „отвеждане и пречистване на отпадъчни води”, не следва да бъде съобразена с предвидените в индивидуалния договор между страните условия за едностранното и изменение от оператора В и К, които съобразни с установения в рамките на чл.9 ЗЗД механизъм на формиране са в съгласие и с въведените с Решение № Ц- 012/31.03.2011 год. на ДКЕВР промени в ценообразуването, поддържайки, че посочения в договорните клаузи режим на съгласуването им с [община] не е формален, поради което извършеното уведомяване е достатъчно и този факт подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, което по делото е изпълнено.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: 1.”При наличие на спор относно точния смисъл на договорната клауза, следва ли чрез тълкуване на договора, съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, да се издири действителната обща воля на страните, като се тълкуват отделните уговорки при отчитане на взаимовръзката им едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността?”; 2.” Как следва да се преодолее противоречието между съдържанието на специална и обща клауза за изменение на договора, когато двете страни по взаимно съгласие са включили такава клауза в договора, поради което е налице съмнение и неясното относно начина и поредността на прилагането им?”.
Като израз на визираното противоречие по първия правен въпрос са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 502/26.07.2010 год., по гр.д.№ 222/2009 год. на ІV г.о.; № 546/ 23. 07. 2010 год., по гр.д.№ 856/2009 год. на ІV г.о.; №81/07.07.2009 год., по т. д. № 761/2008 год. на І т.о. ;№ 504/26.07.2010 год., по гр.д.№ 420/ 2009 год. на ІV г.о.; № 89/17.07.2009 год., по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о.; № 318/14.07.2011 год., по гр.д.№ 182/2010 год. на ІV г.о.; № 347/11.10.2011 год., по гр.д.№ 290/2010 год. ІV г.о. , а по втория – № 89 от 17.07.2009 год., по т.д.№ 523/2008 год. на ІІ т.о..
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано по отношение и на двата материалноправни въпроси, е аргументирано с” авторитетното разрешаване на проблема с колизията между съдържанието на договорните клаузи, а в по- общ план с прилагането на произтичащия от чл.5 ГПК принцип за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.”
Ответната по касационната жалба страна, с променено наименование [фирма], е възразила по допускане на касационното обжалване, поради на отсъствие на формулирани от касатора въпроси на материалното право, които да са относими към крайния правен резултат по делото и да са били предмет на разрешаване от въззивния съд по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Оспорва и наличието на въведените селективни основания- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно е възразено и срещу основателността на
Алтернативно в отговора на касационната жалба са изложени и съображения срещу основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да уважи предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 14 964.40 лв., платена като цена по договор от 01. 08. 2005 год. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води за посочения в исковата молба период на 2012 год. въззивният съд е приел, че същата е недължима в този размер, поради което се явява платена без основание. Изложени са съображения, че в отношенията между страните са приложими уговорените в индивидуалния договор конкретни цени за извършената услуга, съобразно степента на замърсеност, които в разглежданият случай са 0.45 лв/ куб.м. за ІІ-ра степен замърсеност, а не утвърдените такива с Решение № Ц-012/ 31. 03. 2011 год. на ДКЕВР по- високи цени, нито едностранно променените от изпълнителя. В тази вр. решаващият съдебен състав е посочил, че решенията на държавния регулаторен орган, издадени на основание ЗРВКУ представляват административни актове, които пораждат права и задължения само за „В и К” дружеството, в качеството му на оператор на съответната предоставяна услуга, като приема пределни цени за същата, но не могат сами по себе си автоматично да внесат промяна в цената относно създадените от ЮЛ – търговец гражданско правни отношения с отделните потребители въз основа на сключените индивидуални договори, като заменят същата.
Счетено е, че доколкото така предвидената в чл.24 от процесния договор правна възможност за едностранна промяна в предварително уговорената цена, на която касаторът, като ищец по делото, се е позовавал във въззивната инстанция, не е безусловна, а подлежи на изрично съгласуване с [община], отсъствието на данни въведеното от съконтрахентите изискване да е изпълнено, изключва надлежно осъществяване на конкретното изменение. Що се касае до приетите от дружеството В и К оператор Общи условия за предоставяне на посочените в договора услуги Л. е изградил правен извод, че те не могат да бъдат успешно противопоставени на крайния потребител, предвид продължителното действие на процесния договор и законовото правило на чл.16, ал.3 ЗЗД, изключващи приложението на чл.11, ал.8 ЗРВКУ.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от формулираните материалноправни въпроси, въведени като определящи за приложното поле на касационното обжалване, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК – да е обуславящ за изхода на делото.
По отношение на същия е неоснователно поддържаното селективно основание. Видно от изложените съждения въззивният съд е тълкувал процесния договор в съответствие с критериите, установени в чл.20 ЗЗД, като ги е приложил по начина, разяснен в постановените от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения, цитирани и от касатора. Що се отнася до правилността на изводите, до които е достигнал решаващият съд в резултат на извършеното тълкуване на отделните договорни клаузи, то същите, като част от същинската му правораздавателна дейност не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Евентуално допуснатата в тази вр. грешка при формиране вътрешното убеждение на състава на Л., в каквато насока всъщност са и оплакванията на касатора, би било основание единствено за отмяна на обжалваното решение, поради наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но е неотносима към предпоставките за достъп до касационен контрол, поради което не би могло да обоснове и допустимостта му.
По втория формулиран от касатора материалноправен въпрос липсва произнасяне от страна на въззивния съд, поради което той въобще не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. При постановяване на обжалваното решение Л. изрично е посочил, че с оглед характера на процесния договор, имащ продължително изпълнение и законовото правило на чл.16, ал.3 ЗЗД нормата на чл.11 ЗРВКУ е неприложима, тъй като договорът между страните не е сключен при ОУ, които през времетраенето на същия да са били променени и надлежно съобщени на потребителя – съконтрахент.
Аргументите на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не съответстват на дадените с т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни указания относно вложеното от законодателя съдържание в същото и съгласно последните за касационната инстанция отсъства задължение да го обсъжда.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за настоящето производство на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но видно от приложения договор за правна защита и съдействие предмет на същия е оказване на процесуално представителство по възз.гр.д.№ 60/2013 год. на Л. до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, като сумата от 2247.86 лв. е вписана като общо заплатена за всичките. Следователно при отсъствие на извършено разграничение в заплатените от ответника суми – адвокатско възнаграждение отделно за въззивното и за касационното производства, искането за присъждане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК се явява недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 134 от 17.06.2013 год., по в.гр.д.№ 60/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: