4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 733 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. Г. от [населено място], приподписана от адв. С. М., против въззивното решение № 109 от 2 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 219 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2013 г., с което е обезсилено решение № 4 от 2 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 376 по описа на районния съд в гр. Омуртаг за 2011 г. в частта му, с която предявените от Г. искове против В. о. [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 и искът по т. 3 на същия текст за присъдено обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 1 юли – 31 декември 2011 г. в размер на 3080,70 лева, ведно със законната лихва от 22 август 2011 г., са уважени, както и в частта за присъдените разноски, и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане.
В касационната жалба е изразено несъгласие с извода на съда за произнасянето на първата инстанция по непредявен иск, тъй като до приключването на първото заседание в районния съд са наведени три основания за незаконност на уволнението – неизвършен подбор, неспазване на чл. 333, ал. 4 КТ и фиктивно съкращаване в щата, въззивният съд е отхвърлил искането за незаконност на уволнението поради липса на подбор, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск. Неправилно съдът е осъдил касаторката като ищца по трудов спор да заплати разноски за вещо лице. Посочена е липсата на изпратен отговор на исковата молба, определена като процесуално нарушение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът В. о. – Р., чрез началника на в.о. – подполковник Ц. Н., в отговор на касационната жалба поддържа неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд сочи заявените в исковата молба и уточненията й основания за незаконност на уволнението на ищцата – липса на реално съкращаване на щата и неизвършен подбор, както и процесуалното задължение на съда да разреши трудовия спор само в рамките на наведените от ищеца основания до приключване на първото заседание по разглеждане на делото. Констатирано е позоваване от страна на ищцата на липсата на предпоставката по чл. 333, ал. 4 КТ едва след приключване на съдебното дирене, което е определено като нов иск, непредявен своевременно, но само въз основа на него районният съд е отменил уволнението, без да разглежда спора по същество, поради което първоинстанционното решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и по т. 3 на същия текст за присъдения размер на обезщетението, е обезсилено и делото е върнато за разглеждане на спора на действително предявените основания. Прието е, че ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски във въззивната и касационната инстанции.
К. съд приема, че не следва да допусне касационното обжалване, тъй като не е посочено общото основание за допускането му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, независимо от заявените като законов текст основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, касаторката е посочила само, че с представено решение ВКС е изразил становището, че по трудови спорове ищецът-работник или служител оспорва уволнението като незаконно, а ответникът работодател доказва законността на уволнението във всички аспекти на това понятие. Изричен правен въпрос не е поставен. Представено е единствено решение на ВКС по отменения ГПК – решение № 1253 от 27 юни 2006 г., постановено по гр.д. № 3056/2003 г., ІІІ г.о. В това решение при спор относно законосъобразността на осъществен от работодателя подбор касационният съд приема, че във въззивното производство са нарушени правилата на разпределяне на доказателствената тежеск, като е подчертано, че работодателят е дължен да докаже законосъобразността на проведения от него подбор. В разглеждания по настоящото дело спор е разгледан не въпроса за разпределяне на доказателствената тежест, а въпроса следва ли съдът да разглежда основание за незаконност на уволнението, заявено от ищеца едва с писмените бележки пред първоинстанционния съд, без да се произнася по наведените с исковата молба основания. По разрешението на въззивния съд в тази връзка не е поставено правно питане, което само по себе си обуславя недопускане на касационното обжалване, предвид задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК.
Извън вниманието на касаторката е останало обстоятелството, че предходното въззивно решение по настоящия спор е обезсилено от състав на ВКС с решение № 31 от 21 октомври 2013 г. по гр.д. № 973/2012 г., ІV г.о. с указание за оставяне на исковата молба без движение. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е оставил исковата молба без движение, и след поправянето й от страна на ищцата, съдът е следвало да постанови решение по съществото на спора. Допуснато е съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на въззивния съдебен акт, по което обаче няма поставен правен въпрос, и въпросът не касае нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, поради което отново се достига до извода за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място, в касационната жалба е посочено, че въззивното решение се обжалва изцяло, включително и в частта за разноските. В тази си част касационната жалба има характер на частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е основателна.
С решението си в съответната му част, независимо от обезсилването на първоинстанционното решение в частта му по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, съдът приема, че следва да осъди ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски във въззивната и касационната инстанции. Този извод е сторен в нарушение на основния принцип за разрешаване на въпроса за дължимостта на разноските с решение, което туря край на делото. Не всички актове на по-горните съдилища обаче, които турят край на производството пред съответната инстанция, турят и край на делото. В актовете на по-горните инстанции, който турят край на производството пред съответната инстанция (в случай на прогласяване нищожността или на обезсилване на решението на по-долната инстанция), без да турят край на делото, съдът не следва да се произнася по отговорността за разноски. С обжалваното въззивно решение (независимо от обективната му правилност или неправилност) е възстановена висящността на първоинстанционното производство. Ето защо по дължимостта на сторените разноски за въззивното и касационното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при постановяването на съдебен акт по съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 109 от 2 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 219 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2013 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 4 от 2 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 376 по описа на районния съд в гр. Омуртаг за 2011 г.
ОТМЕНЯ решение № 109 от 2 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 219 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2013 г. в частта му, с която Г. И. Г. от [населено място] е осъдена да заплати на В. о. – [населено място] разноски за въззивно и касационно производство в размер на 253,24 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: