О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр.София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3326/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Б. С. С. – К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 130 от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 106/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 7405/ 2012 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против И. Д. И. иск, квалифициран по чл.45 ал.1 вр. чл.52 ЗЗД за сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че при постановяване на обжалвания акт решаващият съд не е преценил релевантните за спора факти и е изградил фактическите си изводи в противоречие със събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че се касае за съществен материалноправен и процесуалноправен спор, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и с това е мотивирано искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С касационната жалба са подадени, освен изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, още шест приложения с касационни доводи, които не са подписани от ищцата или от процесуалният й представител, поради което обсъждането им е недопустимо.
Ответната страна, И. Д. И., поддържа, че няма основания за допускане на обжалването, като излага съображения за законосъобразност и правилност на постановеното от въззивния съд решение.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Предявената претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от грубо и арогантно поведение на ответника и закана за палеж на собствено на ищцата имущество, въззивният съд е отхвърлил като недоказана. Той е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, подложил е на детайлен анализ свидетелските показания и е посочил кои от тях приема за достоверни и защо. Като краен резултат съдът не е установил от фактическа страна ответникът да е имал противоправно поведение, изразяващо се в грубо отношение към ищцата, нито да е отправял закани за извършване на престъпление.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, относим към изводите на въззивния съд. Твърденията, че съдът не е преценил релевантните за спора факти и е изградил фактическите си изводи в противоречие със събраните по делото доказателства, са такива за съществени нарушения на процесуални правила – чл.281 т.3 ГПК. Те не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като преценката има ли процесуални нарушения може да бъде извършена едва след разглеждане на спора от касационния съд по реда на чл.290 ГПК. За целта е необходимо първо обжалването да бъде допуснато, а основание за допускането може да бъде само разрешаването от въззивния съд (при наличие допълнителните предпоставки по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК) на правен въпрос, който е от значение за спора и който е повдигнат в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/ 2009 г., ако не се касае за недопустимост или нищожност на обжалваното решение, касационната инстанция няма право служебно да повдига въпрос, по който да допусне обжалването. Това може да бъде сторено само по формулиран от жалбоподателя въпрос, а ако такъв не е изложен, това е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. В случая ищцата е изложила доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, но не и правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 130 от 12.03.2014 г. по в.гр.д.№ 106/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: