Определение по т.д. №4701-13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 11.06.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 ЮНИ , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4701/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение от 17.01.2011 г. по в. гр.д. № 1414/2012 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 17.01..12 г. по гр.д. №1123/2010 г. по описа на СРС,60 с-в. С последното е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за сумата от 12 781,79 евро-частична претенция от общо претендираните 82 000 евро-обезщетение на основание чл.208 ал. 1 КЗ основана на наличие на застрахователно правоотношение между страните възникнало по договор за имуществена застраховка „БОНУС КАСКО”, клауза „Всички рискове” относно товарен автомобил „Волво FX 12 460 с рег. [рег.номер на МПС] и настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС”на 25.-28.07.2009 г. .
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и че не са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че между страните е било налице твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение възникнало по договор за имуществена застраховка „БОНУС КАСКО”, клауза „Всички рискове” относно товарен автомобил „Волво FX 12 460 с рег. [рег.номер на МПС] . От съдържанието на застрахователната полица №59208222/27.08.2008 г. и спецификацията към нея е направен изводът, че застрахователят има право да поиска застрахованото МПС да е маркирано и да разполага с монтирана аларма и /или имобилайзер като съгласно раздел ІІ, чл.8 от ОУ не изплаща обезщетение при настъпило застрахователно събитие кражба на МПС при неизправна,невключена или демонтирана охранителна система. За да отхвърли иска, съдът се е обосновал с безспорното между страните обстоятелство, че така договореното средство за защита на предмета на имуществено застраховане срещу риск „кражба на МПС” не е било изобщо монтирано, което принципно е увеличило риска от настъпване на това събитие по смисъла на чл.211 ал.2 КЗ и следователно този пропуск дава основание на застрахователя да откаже заплащане на обезщетение в конкретния случай. В хода на процеса във въззивната инстанция не е приет представеният като единствено доказателство за твърдяната кражба акт на първоинсанционен и следствен съд –гр.Г., Испания, тъй като същият е бил издаден на 15.09.2009 г., т.е. още преди предявяване на иска и следователно, след като не е своевременно ангажиран като доказателство в първата инстанция, то не са налице основанията за приемането му при представяне за пръв път пред въззивния съд, съгласно някоя от хипотезите по чл.266 ГПК, които по изключение допускат това.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат множество оплаквания , които се отнасят изцяло до липсата на мотиви/т.е. процесуална незаконосъобразност и до необоснованосттта на изводите на съдебния състав за наличие на уговорка в конкретния застрахователен договор, която да задължава застрахованият да маркира, съответно да снабди с аларма и/или имобилайзер застрахованото МПС. Тези оплаквания, обаче, могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата- по проверка на основанията за допускане на касация, където дискрецията е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси/ т.е. такива по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед съдържащата с в тях правна норма/ от значение за настоящия спор не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда него. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.01.2011 г. по в. гр.д. № 1414/2012 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.