3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр. София, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3110 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Д. против решение № 106/28.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 30/2014 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.357 КТ. Съдът е приел, че искът е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Ищцата е работила по трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност „обслужващ магазин”, като сред задълженията й по трудовото правоотношение и длъжностната характеристика е и смяна на рафтови етикети и ценови табели. Съдът е приел за установено, че на 08.05.2013 г., ищцата Т. Т. Д. е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в непоставяне на нови етикети на стоките в магазина, което е довело до нарушение на работния процес на следващата работна смяна и нарушение на ценовата политика и предоставяне на заблуждаваща /подвеждаща/ информация на клиентите. Допускането на описаното нарушение на трудовата дисциплина е установено от съда от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, както и писмените такива /обясненията на ищцата/. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищцата, че не е била обективно в състояние да изпълни задълженията си, поради липса на доказателства в тази насока.
Възраженията на ищцата в исковата молба, както и във въззивната жалба са се свеждали до това, че не е извършила описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочените правни въпроси са свързани със задължението на съда да извърши преценката на обстоятелствата, сочени в чл.189 КТ , при налагането на дисциплинарното наказание, както и относно задължителните реквизити на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като същите правни въпроси се поставят и като процесуалноправни, свързани със задължението на съда в тази насока. За да са относими към производството по чл.288 ГПК, поставените правни въпроси следва да са такива, по които въззивния съд е формирал правни изводи, т.е. да е налице произнасяне по тях, евентуално да е било налице процесуалното задължение на съда да се произнесе по тях. Както е отбелязал и въззивния съд, спора по делото се е свеждал до това, извършено ли е нарушението и дали ищцата е имала задължението да извърши дейностите, за неизвършването на които й е наложено наказанието. Въпросът относно мотивирането на заповедта /съдът е приел същата за мотивирана, тежестта на наказанието и др. поставени от касатора, не са били сочени като основания по исковата молба, с оглед оспорването на законосъобразността на наказанието, както и не са сочени като основания за неправилност на съдебното решение във въззивната жалба. Въз основа на горното, следва да се приеме, че липсва формиране на правни изводи по така поставените правни въпроси от страна на въззивния съд, както и за него не е съществувало процесуалното задължение да се произнесе по тези въпроси. Така поставените правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, като на това основание и касационното производство не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106/28.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 30/2014 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.