3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр. София, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3180 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. П. против решение № 61/18.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 924/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касационната жалба не взима становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД вр. пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че предявения иск е процесуално недопустим, като предявен преждевременно, обезсилил е постановеното по съществото на спора решение на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото.
В исковата молба, ищецът твърди, че по силата на възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, е собственик на недвижим имот, попадащ в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, целия с площ от 2 800 кв.м. Със заповед на Кмета на [община], 1 000 кв.м. от този имот са били предоставени и продадени на трето на спора лице, което се е снабдило с нотариален акт за собственост на тези 1 000 кв.м. от имота, собственост на ищеца по делото, като за придобиването на правото на собственост върху тази част от имота, третото лице е заплатило сума на ответника – [община]. С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение по реда на пар.4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ за признатото на ищеца право на собственост върху 1000 кв.м. от описания в исковата молба имот, продадено на третото на спора лице. Съдът е приел, че макар основанието за плащане на обезщетение от страна на общината-ответник да е възникнало към момента на плащането на сумата от третото лице – 30.09.1994 г., към момента на предявяването на претенцията за заплащане на обезщетение в настоящия процес, предвидения ред за това е наличието на оценка на имота, която оценка може да се извърши едва след като е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти, какъвто план не е налице. Предвид липсата на завършена процедура по възстановяването на имотите, свързана с влизането в сила на плана на новообразуваните имоти, оценка на частта от имота от 1 000 кв.м. не може да се извърши към настоящия момент и оценката по пар.4л ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че липсата на завършената процедура по възстановяването на имотите по пар.4а, 4б и 4з ПЗР ЗСПЗЗ, води до преждевременност на претенцията на ищеца, поради което предявения иск е недопустим.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси са свързани с допустимостта на предявен иск за заплащане на обезщетение за имот, попадащ в терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, при положение, че правото да се иска това е възникнало преди въвеждане на изискването на пар. 4 л ПЗР ЗСПЗЗ, с плащането на сумата от третото лице по сметката на общината. Така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото в случая съдът не се е произнесъл по искане за присъждане на сумата от 40 000 лева от страна на третото лице, а се е произнесъл по искане за присъждане на обезщетение, което следва да се определи към момента на предявяването на иска, момент, към който е налице нов ред за определянето на обезщетението, респ. оценката на имота. Този правен въпрос е относим към иск за присъждане на сумата, заплатена от третото лице, но не и по иск за присъждане на обезщетение, съобразено с нова оценка на имота.
Втория правен въпрос е в насока, по какъв ред може страната да претендира обезщетението си и представлява искане за даване на указания до ищеца, с оглед изхода на спора, което е недопустимо от страна на съда в настоящото производство, а и съдът не се е произнесъл по него, за да е налице кое да е от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61/18.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 924/2013 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Председател: Членове: 1. 2.2