5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр. София, 11.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3366 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Т. против решение № 113/13.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 98/2014 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, предвид обжалваната част от решението на окръжния съд, касаеща изменението на режима на лични контакти на бащата на малолетното дете.
С обжалваното решение, в обжалваната част, въззивен съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.59 СК – за изменение на режима на лични контакти.
Страните по спора за родители на малолетното дете Н. Н. Т., родено на 28.09.2010 г. По силата на съдебна спогодба, постигната в хода на съдебното производство по гр.д.№ 376/2012 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, отразена в протокол от съдебно заседание, проведено на 24.04.2012 г., страните по спора са се споразумели относно режима на лични контакти по отношение на малолетното им дете, а именно: бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. до 17,00 часа за всеки един от дните, без преспиване до навършване на двегодишна възраст на детето, а след това с преспиване, когато бащата е в пределите на Република България, на 23 и 24 декември всяка година и неделя и понеделник от В. празници всяка година, както и за рождения ден и именния ден на детето от 10 до 13 часа в съответните дни, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от лятото на 2013 г. Със споразумението е определен и размера на дължимата от бащата издръжка за малолетното дете.
В. съд е приел, че към настоящия момент са налице обстоятелства, които налагат промяна в така определения със съдебната спогодба режим на лични контакти на бащата с малолетното дете. Съдът е отчел липсата на достатъчно усилия и на двамата родители да преодолеят проблемите в личните си отношения, като промяната в режима на лични контакти, съдът е обосновал изцяло с интереса на детето. Съдът е отчел обстоятелството, че към настоящия момент детето не познава баща си, а и поради обективно ниската възраст на детето /3,5 г. към датата на въззивното решение/, разширен контакт между него и бащата в случай не е препоръчителен, което според въззивния съд е обосновало лекото ограничение на режима. Съдът е приел, че за да бъде възможен по-разширен контакт между детето и бащата, двамата родители следва да положат усилия детето да се привърже към бащата и между двамата да се установят нормални и сърдечни отношения, като между родител и дете, за което обаче е нужно време, за да бъде пощадена крехката детска психика, като в тази насока съдът е отчел обстоятелството, че бащата живее и работи извън пределите на страната и се връща в България веднъж или два пъти годишна, както и фактът, че към настоящия момент бащата е създал друго семейство, женен е повторно, която по необходимост също ще бъде част от разширения роднински кръг на детето, като детето не познава втората съпруга на баща си. Всички тези обстоятелства са давели съда до извод, че в интерес на детето е режима на лични контакти с бащата следва да бъде леко ограничен, в сравнение с този, определен със съдебната спогодба, като е въвел изискване за присъствие на майката при контактите на детето с бащата, ограничил е режима през лятото на пет дни, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката след навършване на 4 г. на детето, а след навършване на 5г. на детето – 10 дни през лятото, като е завишил часовете на престоя на детето с бащата, а след навършването на петгодишна възраст на детето е ограничил присъствието на майката, като по отношение на останалите празнични дни и определения режим, съдът е приел същото за съвпадащо с интересите на детето. Това леко ограничение на режима на лични отношения е наложително, според съда, за да може детето да опознае бащи си и както по-горе беше отбелязано, между тях да се създадат нормали и сърдечни отношения като между родител и дете, с течение на времето.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По отношение на позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не се сочат конкретни правни въпроси, които да са разрешени от страна на въззивния съд при наличието на цитираните законови предпоставки – противоречие на разрешението по конкретен правен въпрос с практиката на ВКС и въпрос, който да е противоречиво разрешаван от съдилищата. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание за недопускането на това основание на касационното обжалване. По отношение на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, се сочи правен въпрос, по отношение на задължението на въззивния съд да основе своето решение само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани. Твърдението на касатора в тази насока е свързано с довода му във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по всички направени възражения и доказателства по делото, като в отговор на това оплакване, въззивния съд не е намерил незаконосъобразност и порок на първоинстанционното решение. Въззивния съд не е отрекъл задължението си да се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, напротив, самото твърдение на касатора е, че съдът е отговорил на това оплакване във въззивната жалба, но не е намерил оплакването за основателно. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, не и първоинстанционното, като правните въпроси следва да се свързват с произнасянето от страна на въззивния съд ,не и на първоинстанционния. Въззивния съд е отговорил на оплакването на касатора във въззивната жалба, като тази негова преценка не може да бъде предмет на проверка относно нейната обоснованост в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице предпоставките за допускането до касационно обжалване на въззивното решение, като в тази насока, правния въпрос, касаещ процедиране от страна на районния съд е неотносим към настоящото производство.
По втория правен въпрос, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаещ обстоятелствата, които съдът следва да преценява при определяне на режим налични контакти между родител и дете, на първо място е налице едностранчива е непротиворечива съдебна практика, задължителна по смисъла на ТР №1/2009 г. , отразена както в ППВС №1/1974 г., така и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС – № 152/2011 г. по гр.д.№ 1066/2011 г. на ІІІ г.о., р. № 291/2012 г. погр.д.№ 291 /2012 г. на ІІІ г.о., р.№300/2013 г. по гр.д.№ 2846/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. Същественото в задължителната съдебна практика е, че наред с изброените примерно обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определянето на режима на лични отношения на родител с дете, е на първо място интересът на детето, който съдът охранява независимо от твърденията и доводите на всеки един от родителите, като в този случай той действува и служебно, принцип, който е спазен при постановяването на съдебното решение от въззивния съд в настоящия случай. Съобразяването от страна на въззивния съд със задължителната съдебна практика по така поставения правен въпрос от една страна, както и наличието на такава от друга, изключва приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 000716/25.04.2014 г, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/13.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 98/2014 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на И. А. А. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.