ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32
София, 10.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3556 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] , приподписана от ст.юрк. Пл.Г., срещу въззивното решение на СГС от 11.01.2013г. по в.гр.д. № 11667/2012г.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Д.Н. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 11.01.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 06.06.2012г. по гр.д № 15739/2012г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, отменил е решението в отхвърлителната му част по претенцията по чл.344 ал.1 т. 3 КТ за разликата до пълния предявен размер и вместо него е постановил друго, с което е уважил изцяло и нея, и е присъдил такси и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „организатор труд, ремонтен цех ОП Надежда” със заповед № 41/30.01.2012г. поради съкращение на всички щатове за тази длъжност е незаконно. Работодателят е имал право в случая да не извършва подбор, но се е възползвал от правото си да извърши подбор между лицата, заемащи процесната длъжност, и тези, заемащи сходни на нея, при което подборът е станал негово задължение. Той, обаче, не е установил по делото, че обективираната оценка на участвалите в подбора съответства на действителното положение – не е установено, че в комисията за подбора са участвали лица с непосредствено впечатление от работата на ищцата, можещи да дадат обективна оценка за нивото на изпълнение на работата й, не е извършвано никакво обсъждане относно критериите по чл.329 КТ, тридесет и едно длъжностни лица, участващи в подбора, са били сравнявани, без да са посочени длъжностите и длъжностните им характеристики, без да са изложени мотиви за поставените им оценки.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в
противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 145/18.02.2010г. по гр.д. № 565/2009г. ІІІ ГО, по въпроса „задължителен ли е подборът по чл.329 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на всички щатни бройки, когато не са останали щатни бройки от тази длъжност”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Както вече бе посочено, решаващият извод на въззивния съд е, че въпреки съкращаването на всички щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност, щом работодателят се е възползвал от правото си да извърши подбор между лицата, заемащи съкратената и сходните на нея длъжности, подборът е станал и негово задължение, което той не е установил да е осъществил съобразно изискванията на чл.329 КТ. Въпрос във връзка с този извод касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи още, че с посоченото в изложението решение на ВКС по гр.д. № 565/2009г., в което е прието, че при съкратена единствена щатна бройка подборът не се явява част от правото на уволнение, което работодателят може да упражни и без да извърши подбор, не се обосновава противоречива практика по въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил изхода на спора.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 140лв. разноски, представляващи заплатено от нея възнаграждение за касационното производство за един адвокат по договор за правна защита от 17.V.2013.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, АО, ІІІ-г състав, от 11.01.2012г. по в.гр.д. № 11667/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. Г. А. от [населено място] 140лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: