Определение по т.д. №4607-13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 19.06.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4607/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. К. от [населено място] срещу решение № 264 от 20.05.2013 г. по в.т.д № 339/2013 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение №306 /26.07.2010 г. по т.д. №96/2010 г. по описа на ОС-Пловдив. С последното е отхвърлен отрицателният установителен иск на касатора срещу [фирма]-гр. П. и [фирма]-гр. П. за установяване на липсата на задължение на ищеца към ответниците в размер на сумата от 83 114,90 лева като авалист по запис на заповед от 28.12.2004 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б. „е” ГПК -отм..
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение със практиката на съдилищата – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2, ГПК, както и че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба изразяват в писменитеси отговори становище за липсата на основания за допускане до касация, съответно за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице предпоставките в чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване липсата на задължение на ищеца към ответниците в размер на сумата от 83 114,90 лева като авалист по запис на заповед от 28.12.2004 г.. Доколкото ищецът К. не отрича , че е подписал самия авал на менителничното задължение, възникнало въз основа на процесната ценна книга и с настъпил на 15.01.2005 г. падеж и двамата ответници се явяват съответно цедент и цесионер на правата по менителницата, съдът е счел, че ищецът е задължен по нея и е отхвърлил отрицателния установителен иск. Съставът е обосновал своите изводи за неоснователността на довода на ищеца като авалист, че по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД уреждащи освобождаването на обикновения поръчител от задължаването му в това качество, когато кредиторът не е предявил своя иск срещу главния длъжник в срок от шест месеца, с приложението в случая на специалните спрямо ЗЗД норми в чл.483 и следващите ТЗ относно менителничното поръчителство, които изключват приложението на горните разпоредби на общия закон, относно освобождаването на авалиста от неговото задължаване като такъв.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД при менителничното поръчителство и за приложението на нормите на ТЗ относно лицата-нетърговци, задължени по сделки, които не са търговски.
Твърди, че по първия въпрос е налице противоречие на обжалваното решение със практиката на съдилищата а вторият въпрос се явявал от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото като основания за допускане на касация, съгласно чл.280 ГПК.
При преценка наличието на сочените основания, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. намира, че доколкото е налице задължителна практика по чл.290 ГПК по първия въпрос : Р 120/30.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 988/2009 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС и Р № 218 от 01.03.2013 г. по т.д. №1008/11 на ІІ т.о. на ТК на ВКС и други, и отговорът в тези решения не се различава с този, даден в обжалваното решение, то липсва основание за допускане на касация. Наличието на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК преодолява противоречивата практика на съдилищата в страната/ така: ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и следователно липсва соченото основание по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Вторият въпрос за приложението на нормите на ТЗ относно лицата-нетърговци, задължени по сделки, които не са търговски е абсолютно несъотносим към вземане основано на авал по запис на заповед. Това е така, доколкото, съгласно чл.286 ал.2 ТЗ във връзка с чл.1 ал.1, т.8 ТЗ задължаването на менителнично основание е абсолютна търговска сделка, независимо от качеството на лицето, което я извършва.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264 от 20.05.2013 г. по в.т.д № 339/2013 г. на АС-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.