Определение по т.д. №2641/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 370
гр. София, 19.06.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2641/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 269 от 11.02.2013 г. по т.д №4254/2011 г. на АС-София, с което е потвърдено решение №565/09.06.2011. по т.д. №1158/2010 г. по описа на СГС, 6-10 с-в. С последното са отхвърлени отрицателният установителен иск на касатора срещу В. И. Ф., С. У. Х. и Теменуга Ф. Х. , са установяване несъществуване на правото ответниците да усвоят сумата от 350 000 евро от специална доверителна сметка в [фирма], както и искът с правно основание чл. 55 ал.1, предл.трето ЗЗД във връзка с чл.87 ал.2 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1 381 494 евро.
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1, ГПК.
От страна на ответниците по касационната жалба в писмен отговор се изразява становище за липсата на основания за допускане до касация, съответно за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и са налице предпоставките в чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран със спор за последиците от развалянето на сключен между страните на 16.12.2009 г. договор за предоставяне на обезпечение и прехвърляне на акции и два анекса към него, съответно: №1 от 08.01.2010 г. и №2 от 12.02.2010 г. и сключеният въз основа на тях договор за откриване и обслужване на специална доверителна сметка от 08.01.2010 г.. С основния договор ответниците-акционери в търговско дружество [фирма] са се задължили последното да учреди в полза на МБИС-М. ипотека за обезпечаване задължението на ищцовото дружество [фирма] към тази банка в размер на 14 000 000 евро, както и да му прехвърлят 50 на сто от собствените си акции от капитала на [фирма] срещу задължението на [фирма] да им заплати общо сумата от левовата равностойност на 3 500 000 евро , която да бъде платена по посочената от акционера-ответник В. Ф. в самия договор банкова сметка. Прехвърлянето на акциите следва да стане в едномесечен срок след заличаване на учредената ипотека, поради погасяване на задължението на ищеца към банката, като преди това акционерите следва да представят междинен финансов отчет на дружеството към датата на заличаване на ипотеката и да извърши необходимите промени в устава на дружеството. Последното си запазва възможността да прехвърли всички недвижими имоти и движими вещи, извън имота-предмет на ипотеката и движимите вещи, свързани с функционирането на този имот като хотел. С анекса от 08.01.2010 г. страните са се съгласили, че ответниците са изпълнили задължението си да осигурят учредяването на ипотека с нот.акт №158, т. 10, рег.№ 9694 по нот.дело № 1913/2009 . В т.6 от анекса страните се договорят ответниците да прехвърлят на ищеца 25 на сто от притежаваните акции във [фирма] в срок от 60 дни като от общо дължимата като цена на акциите сума от 2 625 000 евро, 1 731 494 евро да бъде заплатена по сметка на акционерите , а с остатъка от 893 506 евро да се погаси половината от задължението на дружеството [фирма] по договори за кредит с банка . В анекс №2 от 12.02.2010 страните са отчели, че ищецът е заплатил на ответниците сумата от 350 000 евро и е заверил специалната доверителна сметка на акционерите в „И. А. банк” със сумата от 1 381 494 лева . На 06.04.2010 г. на ответниците е връчена нот. покана за разваляне на основание чл.87 ал.2 ЗЗД едностранно и без предизвестие на процесния договор и анексите към него , поради виновното неизпълнение от страна на ответниците на поетите от тях задължения за прехвърляне на договорената част от акциите от капитала на Ф. 2000”АД в полза на ищеца [фирма]-София и липса на изпълнение на задължението за представяне на междинни финансови отчети и други документи от значение за прехвърлянето на акциите. Съдът е счел, че липсва твърдяното неизпълнение на задълженията на ответниците към ищеца по следните съображения: Акциите на приносител, каквито са процесните се прехвърлят със самото им предаване-чл.185 ал.1 ТЗ. Следователно , за да се осъществи поетото задължение за прехвърлянето чрез предаването им в държане на ищеца е необходимо обективирането им на материален носител. За целта и двете дружества ГМ К. О. и Ф. 2000 АД са сключили договор за полиграфическата им изработка с трето лице на 22.02.2010 г.. Същите са били изработени на 25.03.2010 г., а на 12.04.2010 г. акционерът В. Ф. като пълномощник на останалите акционери-ответници по иска е предал, според приетия като доказателство приемо-предавателен протокол от 12.04.2014 г. 12 500 бр. акции- съставляващи 25 на сто от капитала на Ф. 2000 АД на „И. А. Б.”, ведно със съответните документи , удостоверяващи правата на дружеството върху собствените му недвижими имоти, съответните уд-я за тежести издадени от А. , декларация от управителя за липса на скрити задължения по баланса. Съдът е счел, че с това задълженията на ответниците по договора и анексите към него са изпълнени, според изричната уговорка в т.т. 3.3 2.2- 3.3.2.4 от анекс№1 от 08.01.2010 г., а закъснението от само 15 дни е несъществено, с оглед интереса на кредитора-ищец, тъй като не се касае за фикс-сделка.
Не се доказва и твърдението в ИМ , че Ф. 2000”АД не е учредило своевременно ипотека върху собствения му имот за обезпечаване дълг на ищцовото дружество към МБИС, според поетото от ответниците задължение в договора, което е довело до необходимостта ищецът да учреди ипотека върху негов собствен недвижим имот. Това твърдение се опровергава от факта, че двете ипотеки са сключени на една и съща дата, едновременно като процесната ипотека с имота-собствен на Ф. 2000 АД изрично е упомената като втора по ред, в съответствие с изричната уговорка в т.2.1 от основния договор от 16.12.2009 г.. В двата анекса към последния ищецът изрично е признал изпълнението на това задължение .
С оглед всичко изложено, съдът е счел, че ответниците са изпълнили всички поети с договора и анексите към него задължения към ищцовото дружество, поради което не е налице основание за разваляне от страна на последния, поради виновно неизпълнение от насрещната страна: акционерите-ответници по иска, с оглед на което и не е настъпил ефектът на развалянето с обратна сила на договорната връзка между страните, съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД, а от тук : не е отпаднало правото на ответниците да усвоят сумата от доверителната сметка в [фирма] представляваща цена на прехвърлените 12 500 броя акции от капитала на [фирма] и не е налице основание за връщане обратно на платената цена.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора, които уточнено се свеждат до това: 1. следва ли да се счете,че е настъпил транслативният ефект на прехвърлянето на акции на приносител с предаването им на трето лице-кредитна институция, а не на лицето,което ги придобива по договора, 2. за възможността съдът да изменя волята на страните по отношение на договорените срокове за изпълнение в основния договор като изхожда от съдържанието на друг договор за полиграфическа изработка на акции 3. за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест относно релевантните за спора факти/ на кое лице от банката са предоставени акциите/ , 4. допустимо ли е съдът да основе решението си само на част от установените по делото обстоятелства в нарушение на чл.235 ГПК .
Твърди, че по тези въпроси е налице противоречие в отговора в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК.
При преценка наличието на сочените основания, настящият състав на ВКС, ІІ т.о. намира следното:
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Съобразно тези критерии въпросът следва ли да се счете,че е настъпил транслативният ефект на прехвърлянето на акции на приносител с предаването им на трето лице-кредитна институция, а не на лицето, което ги придобива по договора не се явява обуславящ изхода на спора по конкретното дело, тъй като отговорът му не би променил резултата в насока противна на дадената с обжалваното решение. Това е така, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.75 ал.1 ЗЗД изпълнението трябва да е направено на кредитора или на овластено от него лице. В случая безспорно е налице втората хипотеза, при положение, че страните са се договорили прехвърлянето на акциите на приносител да стане чрез предаването им в държане на посочената банка и това е направено, според данните от съдържанието на приетия като доказателство по делото двустранно подписан протокол. .
Не би обусловил различен изход по спора и отговорът на втория въпрос, тъй като видно от изложените в мотивите на обжалваното въззивно решение съображения, съдът не е „изменил” договорените срокове за прехвърляне на процесните акции на ищеца, тълкувайки съдържанието на основния договор и анексите към него във връзка със това на договора за полиграфическа изработка, а само е съпоставил договорения срок за изпълнение с датата на предаването/прехвърлянето / на акциите и е счел, че забавата от 15 дни е несъществена , с оглед интереса на кредитора, тъй като не се касае за т.н. фикс-сделка.
Обуславящият изхода по спора характер на трети и четвърти въпрос е поставен в зависимост от процесуални пропуски на съда, каквито не са допуснати при разглеждането на спора. Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото, по който след уточнение страните са заявили, че нямат възражения. В доклада е разпределена доказателствената тежест и спрямо дадените в него в тази връзка указания е приложена и преценката на настъпването на релевантните за спора факти. В хода на процеса не е бил надлежно повдиган въпросът, на кое лице от банката са предоставени акциите, нито е бил оспорен съставеният за предаването двустранно подписан приемо- предавателен протокол. При формиране на правораздавателната си воля, съдът е обсъдил всички обстоятелства установени със съответните доказателства, които са от значение за спорното право и липсва нарушение на чл.235 ал.2 ГПК. Фактическите изводи на база съдържанието на конкретно писмено доказателство в насока несъвпадаща с интереса на касатора касае евентуалната необоснованост на решението, която обаче е от значение при преценка на основанията за самото касиране по чл.281 т.3 ГПК и не е предмет на дискрецията, която ВКС упражнява във фазата на допускане до касация.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като изложените въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора или липсва първата главна предпоставка за това/ така т.1 от цитираното ТР/ .
В полза на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски , поради липса на доказателства за направата на такива в производството пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 11.02.2013 г. по т.д №4254/2011 г. на АС-София
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2