4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 879 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. Ф. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. М., против въззивното решение № 2104 от 19 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1818 по описа на апелативния съд в гр. Софияза 2013 г., с което е отменено решение № 959 от 10 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 9881 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. в частта му за отхвърляне на иск за унищожаване на дарение и вместо него по иска на Н. Р. А. против С. А. и Р. Т. А. договор за дарение на апартамент от Н. Р. А. на С. Г. от 9 ноември 2010 г. е унищожен поради умишлено въвеждане в заблуждение на дарителя, въззивното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът на Н. А. против С. и Р. А. за отмяна на договор за дарение поради отказ за даване на издръжка на дарителя, от която той се нуждае, и в полза на Н. А. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неустановяване на създавана от страна на касаторката невярна представа у ищцата, че с прехвърляне на апартамента ще се осуети евентуална имуществена претенция срещу баща й, към момента на сделката родителите на ищцата не са били в процес на развод, както и че касаторката умишлено е заблуждавала ищцата, че ще й дава издръжка за обучение в Л. след прехвърляне на апартамента. Посочена е непоследователност в свидетелските показания и невярна преценка на доказателствата относно момента на яснота за приемането на ищцата за обучение в Л., както и очакванията на ищцата за това кой от родителите й ще й заплати обучението. Заявено е, че нереализирането на правните очаквания, поради които е сключена сделката, не е основание за унищожаването й поради измама. Свидетелските показания са на непълнолетно лице в недобро психическо състояние. Подчертава се, че крайният извод на съда за осъществяване на фактическия състав на чл. 29 ЗЗД се основава единствено на твърденията в исковата молба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата Н. Р. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Ответникът Р. Т. А. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът е заключил, че неправилната представа на дарителя не се е отнасяла до съдържанието на договора, а относно правните му последици – действието му е било предприето под влиянието на невярната представа, че с дарението ще се осуети евентуална имуществена претенция от стана на бащата на дарителката, като и поради това, че надарената (майка на дарителката) е обещала да поеме задължението да заплаща разходите по обучение в чужбина. Това заключение взема предвид свидетелските показания на непълнолетната сестра на ищцата и дъщеря на ответницата. Като без значение за горния извод е посочено обстоятелството, че към момента на сключване на сделката ищцата не е била студентка в чужбина.
К. съд приема, че поставения правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване на поддържаните от касаторката основания.
К. твърди, че по въпроса мотивите за сключване на сделката представляват ли елемент от фактическия състав на понятието измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД, въззивният съд е дал. разрешение в противоречие с практиката на ВКС и е налице още противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, както и че е създадена противоречива практика на ВКС, поради което се налага даването на предложение за издаване на тълкувателно решение от ВКС. Заявено е, че според едното становище от задължителната практика на ВКС, възприела практика на ВКС по отменения ГПК за правилна, мотивите за сключване на сделката не са елемент от фактическия състав на понятието измама по чл. 29 ЗЗД, а според второто становище, възприето в едно решение на ВКС по отменения ГПК и две решения по чл. 290 ГПК, мотивите за сключване на сделката са елемент от фактическия състав на понятието измама по чл. 29 ЗЗД.
При прегледа на посочената от касаторката съдебна практика подобно противоречие не се установява. Такова противоречие не е установено с представената задължителна съдебна практика, предназначена да уеднаквява постановената до този момент противоречива практика, поради което, ако не се установи противоречие в постановената обвързваща съдебна практика, съществуващите до нея незадължителни разрешения на състави на ВКС по отменения ГПК не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради изложеното в случая се твърди противоречие между решение № 25 по т.д. № 63/2011 г., І т.о. от една страна и решения № 368 по гр.д. № 243/2012 г. , ІІІ г.о. и решение № 193 по гр.д. № 1025/2012 г., ІV г.о. С второто и третото решение ВКС приема, че при измамата волеизявлението за сключване на сделката е дадено под въздействието на невярна представа, предизвикана от трето лице умишлено у даващия волеизявлението, като погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. Съдът приема, че обикновено измамената страна, като дееспособно лице, е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, настъпващи след сключването й – не ще настъпят типичните й правни последици, или от нея ще настъпят други правни последици. Подчертано е, че неосъществените впоследствие правни очаквания (мотивите за сключването на сделката), са от съществено значение за измамата, тъй като без тях страната не би сключила сделката. Първоначалният прочит на другото сочено решение – това по т.д. № 63/2011 г., І т.о., би довел до извод за прието различно разрешение по елементите на фактическия състав на измамата, тъй като съдът посочва, че формираната невярна представа за действителното положение може да се отнася до всички елементи на сделката – до нейното съдържание, или до мотивирането за сключването й. Следователно не съществува различие в обвързващата съдебна практика по това дали формираната невярна представа у сключващия сделката следва да се отнася до мотивите за сключването й. Дали невярната представа би могла при хипотезата на чл. 29 ЗЗД да засегне и съдържанието на сделката, е извън поставения изричен правен въпрос, поради което по този кръг проблеми не следва да се допуска касационното обжалване. След като не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и не се открива твърдяното противоречие по смисъла на чл. 292 ГПК, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата Н. Р. А. претендира заплащане на сторените за касационната инстанция разноски. Искането следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, като в нейна полза се присъдят 1000 лева, платени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2104 от 19 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 1818 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. , ап. , да заплати на Н. Р. А., със същия адрес, сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: