ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 845
София, 20. юни 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1066 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 30-12/20.12.2013 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 313/2013, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 18.10.2013 г. по гр.д. № 357/2013, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], М., представляван от адв. В. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за преклудирането на възможността ищецът да се позовава на нови факти и обстоятелства и чия е тежестта да докаже недобросъвестността на дееца при злоупотреба с право и по материалноправните въпроси за правомощието на работодателя да установи по-високи изисквания за образование и квалификация от нормативно установените и необходимостта тези изисквания да са свързани с характера на работата и необходимостта тя да бъде извършвана по-ефективно и отговорно, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. М. И., представляван от адв. М. М. я оспорва, като счита, че работодателят злоупотребява с правото си да установи по-високи образователни изисквания, когато това не се налага от нуждите на работата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „контрольор качество”, за заемането на която по НКПД се изисква висше или средно специално образование. Със заповед № 575/07.05.2013 работодателят, без да променя длъжностната характеристика, е въвел изискване за заемане на длъжността – висше образование поради въведени нови машини и техника – контролен обработващ център GMM4 и струг Ц. и увеличаване размерите на крайните изделия и повишаване на отговорността при некачествена продукция. Ищецът има продължителен стаж по специалността, но само средно специално образование, поради което трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 102/15.05.2013 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Единният класификатор на длъжностите определя минималните изисквания за заемането на съответната длъжност и работодателят може да промени тези изисквания, като установи по-високи за вече наетите служители, но той действа добросъвестно, ако промяната е необходима според действителни нужди на предприятието. Заеманата от ищеца длъжност е от клас „квалифицирани работници и сродни на тях” и нормативно установените изисквания за образование е средно образование. Работодателят е установил изискването за висше образование без определена специалност, като е обосновал промяната с въвеждането на нови машини и техника – контролен обработващ център GMM4 и струг Ц. и увеличаване размерите на крайните изделия и повишаване на отговорността при некачествена продукция. Във връзка с това обаче в длъжностната характеристика не са не са уредени нови задължения както по отношение на задачите и функциите, така и по отношение на правата, отговорностите, подчинеността, връзки, отчетност и документите, които работникът трябва да познава. Работодателят може да завиши изискванията за образование, но като е направил това без оглед на придобитата специалност, това явно няма връзка с изискванията на работата. В длъжностната характеристика при приемането на ищеца на работа съществува изискване за наличието на умения за работа със струг с Ц. и няма данни ищецът да не е притежавал необходимите умения да работи с такава машина, а и длъжността му е свързана с контрол върху годността на продукцията. Ищецът е посочил в исковата молба, че промяната на изискванията за образование е неправомерна, такива оплаквания се съдържат и в допълнителното становище (л. 49) и подадената от него въззивна жалба.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ищецът може да сочи нови факти и обстоятелства, които опорочават оспорваното уволнение до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, а въззивният съд може да се произнесе само по правилността на обжалваното решение в пределите на въззивната жалба, работодателят може да установи по-високи изисквания за образование и квалификация от нормативно установените, но доколкото това съответства на действителни нужди на предприятието, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя.
На ответника по жалбата Г. М. И. следва да бъде присъдена сумата 150,00 лева разноски за касационната инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 30-12/20.12.2013 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 313/2013.
ОСЪЖДА [фирма], М. да заплати на Г. М. И. от М. сумата 150,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.