О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София,23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 4624/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на едноличен търговец Ц. Г. М. с фирма „Е. – Ц. М.”, [населено място] против определение № 2319 от 08.11.2013 г. по ч. гр. д. 1066/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на настоящия жалбоподател срещу определение № 4 от 16.05.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд Плевен, с което е постановен отказ да се извърши вписване на прекратяване на договори за аренда и преаренда на земеделска земя.
В частната жалба са въведени доводи, че определението е постановено при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основаие чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ Счита ли се за едностранно прекратен договора за аренда в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 28, ал. 1 ЗАЗ след отправяне на едностранно предизвестие от изправната страна; 2./ Кое подлежи на вписване от съдия по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда, поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат; 3./ Мотивирано ли е обжалваното определение в съответствие с изискванията на т. 19 на ТР № 1/2000 г. Към изложението е приложена цитираната в него съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
От данните по делото е видно, че между настоящия жалбоподател – едноличен с фирма „Е. – Ц. М.“, [населено място] като арендодател и [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], като арендатори, са сключени договори за аренда и договор за преаренда на земеделска земя. Арендодателят [фирма] е поискал от съдията по вписвания при Плевенския районен съд да се впише нотариалната покана за прекратяване на посочените договори поради неплащане на дължимата рента за 2012 г.
С първоинстанционното определение съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване по съображения, че на вписване подлежи прекратяването на договора за аренда, а не изявлението за прекратяване на договора. Сезиран с жалба срещу посоченото определение съставът на Плевенски окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на първия и втория въпрос настоящия състав приема следното:
Прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, което подлежи на вписване, съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство. Нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАЗ е императивна, но противоречията при прилагането на чл. 27 ал. 1, т. 4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката и, а от неконкретността на обхвата на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона случаи липсват, освен в хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. Договорите за аренда и преаренда, прекратяването на които е било заявено за вписване, в конкретния случай са сключени за определени срокове – 5 и 7 години, поради което по отношение на тях способът по чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ за прекратяването им е неприложим.
По отношение на въпроса кое подлежи на вписване от съдията по вписванията – едностранното изявление за прекратяване на договора за аренда, поради настъпилото законово основание или писмения акт, с който това изявление е достигнало до неговия адресат е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика, която е и задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. дело № 635/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. дело № 745/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно така цитираната практика изявлението за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието, обективирано в нотариална покана, не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията. Отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендодателя, биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то и в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В обобщение не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2319 от 08.11.2013 г. по ч. гр. д. 1066/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :