2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 447
София 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2087/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 49 от 16.01.2014г по гр.д. 862/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 785 от 15.07.2013 год., постановено по гр.д. № 8003/2011 г., с което е отхвърлен иска на [община] срещу [фирма] за установяване, че [община] е собственик на недвижим имот – трафопост “Супера”, находящ се в [населено място], [жк]Ц. градска част и представляващ съвкупност от едноетажна сграда със застроена площ от 40 кв.м., и енергийно съоръжение , изградена в поземлен имот 9846 по регулационния план на[жк]от 1986г.
В. съд е приел, че за да бъде признато правото на собственост върху процесния трафопост на соченото придобивно основание, ищецът- [община] следва да установи че към влизане в сила на З.- 17.09.1991год. са били налице предпоставките на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска – обектът да е част от общинската инфраструктура и да обслужва територията на общината като същевременно да не е бил включен в капитала , в уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към горепосочената дата.
Изследвайки тези две предпоставки, които обуславят придобиването на собствеността от [община], съдът е приел, че трафопостът като енергийно съоръжение не представлява обект от техническата структура на общината, което следва от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на З. – чл. 2 от Закона за електростопанството /отм./, чл.68 ЗЕЕЕ /отм/. Съдът е установил също така, че трафопостът е построен през 1983г. , включен е в напрежение и е приведен в експлоатация през същата година , бил е част от капитала на [фирма] като еднолично търговско дружество с държавно имущество, създадено през 1991г. с Разпореждане на МС и обединяващо държавните предприятия от системата на Комитета за енергетика, включително и Предприятие „Електроснабдяване” П., на което имуществото е предоставено за управление.
При тези мотиви на въззивния съд въпросът, който касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване: при наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г. и дали ако енергийният обект обслужва само обектите на територията на общината, той представлява част от общинската инфраструктура, не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК , защото е твърде общ и касае принципната възможност за преминаване на определени обекти, заварени като държавна собственост при влизане в сила на З. в собственост на общините. Въпросът не е изведен от решаващите изводи на съда, защото искът не е отхвърлен въпреки наличието на положителните съответно липсата на отрицателните предпоставки , а е прието, че и двете предпоставки не са налице. Акцентирането на обстоятелството , че обектът обслужва само територията на общината не е обуславящо за делото, защото в хипотезата на §7 ПЗР З. според утвърдената съдебна практика трансформирането на държавната в общинска собственост настъпва по силата на закона само ако съответното имущество не е включено в капитала уставния фонд или баланса на предприятие с държавно имущество – решение № 96 по гр.д.№ 3122/2008г. на ВКС, І г.о. С тази практика въззивния съд се е съобразил . Направените изводи не противоречат и на цитираната от касатора съдебна практика. В първото от представените решения № 1337 /2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. на ВКС, ІV г.о., е даден само принципен отговор кои обекти могат да се придобият от общината при отделянето на държавната от общинската собственост, но предметът на спора за собственост е бил котелно помещение и хидрофор, които са обслужвали жилищна сграда и поради това не са преминали в собственост на общината. Обект на спора за собственост по второто решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС е терен, отреден за изграждане на трафопост, а не самото енергийно съоръжение. Не е налице противоречие и с решение № 64 по гр.д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., защото то също е постановено при различни от установената по настоящото дело фактически обстоятелства.
Втората група въпроси /необходимо ли е да бъде представена първичната счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991г., каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания , че е нейна тежестта да установи редовността на тези записвания/ , засягат допустимите доказателствата, с които може да се установи предоставянето на имущество за стопанисване на държавно предприятие при действието на Н. /отм./. Поддържаното основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, защото тълкуването в цитираното решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, І г.о. се отнася до правното значение за собствеността на записването в баланса на търговски дружество извън хипотезата на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества. Налице е задължителна съдебна практика по чл.290 и сл. ГПК – решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, I г. о. според което за предоставянето на имуществото в тази хипотеза може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства. В настоящата хипотеза предоставянето заприходяването на трафопоста при построяването му на поделение Електроснабдяване – П. е установено от заповедта за въвеждането му в експлоатация и акта за държавна собственост , който е официален удостоверителен документ и доказателствената му сила не е оборена в процеса /срв. решение № 52 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г., на ВКС II г. о. и др./.
Правният въпрос допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З. , след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие, би имал значение ако се поддържа необходимост от изоставяне на тази съдебна практика като неправилна, но такива доводи не са развити в изложението. Според утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о разпоредбата на §7 ал.2 ПЗР З. не е с обратно действие, а има тълкувателен характер и затова поражда действие едновременно с първоначално приетата ал.1 на §7 ПЗР З.. ,
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 240 лв., предстваляващи платено адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „И. М. и партньори” по представената фактура от 15.02.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 49 от 16.01.2014г по гр.д. 862/2013г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: