О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 445
София, 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1785/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 279 от 28.10.2013г по гр.д. 624/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 572 от 05.06.2013 год., постановено по гр.д. № 8052/2011 г., с което е отхвърлен иска на [община] срещу [фирма] за установяване, че [община] е собственик на недвижим имот – трафопост “Профсъюзен дом”, находящ се в [населено място], Ц. градска част, и представляващ съвкупност от едноетажна сграда със застроена площ от 33 кв.м., намираща се в сграда с идентификатор 55871-505.553 .1 и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871-505.553 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
В. съд е приел, че за да бъде уважен предявения установителен иск за собственост с оглед заявеното основание за придобиване на собствеността от [община] – § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на З., следва да бъде доказано, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че обслужва само територията на общината, както и че не е включено в капитала, уставния фонд, или се води в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991 год.
Разглеждайки тези две предпоставки, които обуславят придобиването на собствеността от [община] съдът е приел, че трафопостът като енергийно съоръжение не представлява обект от техническата структура на общината, което следва от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на З. – чл. 2 ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./, чл. 68 ЗЕЕЕ /отм./, които предпоставят предоставяне на енергийните обекти на съответните държавни предприятия. Отделно от това съдът е установил, че процесният трафопост е изграден през 1971 год. , въведен е в експлоатация на 16.09.1972 год., видно от представения технически паспорт на ДСП „Електроснабдяване” –окръжно С. и е актуван като държавна собственост с акт за държавна собственост № 6224 от 29.05.1973 год. като предоставен на Електроснабдяване – район П., както и че се води се в инвентарните книги на ответното дружество.
Правните въпроси, които се поставят в изложението за допускане на касационното обжалване са следните:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора- трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
Поддържа се противоречие с решение № 1337 /2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., с които се приема, че Общината може да придобие посочените в §7 ал.1 т.7 ПЗР З. мрежи и съоръжения, които са държавна собственост ако те обслужват територията на общината и представляват част от общинската инфраструктура.
Така както е формулиран въпросът е твърде общ и касае принципната възможност за преминаване на определени обекти, заварени като държавна собственост при влизане в сила на З. в собственост на общините. Въпросът не е изведен от решаващите изводи на съда, защото искът не е отхвърлен въпреки наличието на положителните съответно липсата на отрицателните предпоставки , а е прието, че и двете предпоставки не са налице. Изводите на съда не противоречат на цитираната съдебна практика. В първото от представените решения е даден само принципен отговор кои обекти могат да се придобият от общината при отделянето на държавната от общинската собственост, но предметът на спора за собственост е бил котелно помещение и хидрофор, които са обслужвали жилищна сграда и поради това не са преминали в собственост на общината. Обект на спора за собственост по второто решение е терен, отреден за изграждане на трафопост, а не самото енергийно съоръжение. Не е налице противоречие и с решение № 64 по гр.д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., защото то също е постановено при различна от установената по настоящото дело фактическа обстановка.
Втората група въпроси засягат допустимите доказателствата, с които може да се установи предоставянето на имущество за стопанисване на държавно предприятие при действието на Н. /отм./, а именно при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. , за доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях , при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени/ и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания , че е нейна тежестта да установи редовността на тези записвания. Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, защото тълкуването в цитираното решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, І г.о. се отнася до правното значение за собствеността на записването в баланса на търговски дружество извън хипотезата на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества. В настоящата хипотеза е от значение дали имуществото е било предоставено и включено в капитала на държавното електроснабдително предприятие към влизане в сила на З., а това е установено със съставен акт за държавна собственост , който е официален удостоверителен документ и доказателствената му сила не е оборена в процеса.
Правният въпрос допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на З. , след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие, би имал значение ако се поддържа необходимост от изоставяне на тази съдебна практика като неправилна, но такива доводи не са развити в в изложението. Според утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о разпоредбата на §7 ал.2 ПЗР З. не е с обратно действие, а има тълкувателен характер и затова поражда действие едновременно с първоначално приетата ал.1 на §7 ПЗР З..
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите разноски по представения списък в размер на 240 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 279 от 28.10.2013г по гр.д. 624/2013г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: