О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 437
гр. София, 03.07.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №81/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. И. срещу решение № 240/25.09.2013 . на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №196/2013 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 55 от 20.03.2012 , постановено по т.д. №270/2012 на ОС-Русе в частта за отхвърляне на иска на касатора за осъждане на [фирма]-гр. Р. да му заплати сумата от 33 973,34 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху стойността на дружествения му дял в ответното дружество за периода: 15.11.2009 г. до 13.08.2012 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи чл.280 ал.1. ГПК.
От страна на [фирма] в качеството му на ответник по касационната жалба се изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част, с която е счел за неоснователен искът на касатора за сумата от 33 973,34 лева-лихва-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху стойността на дружествения му дял в ответното дружество за периода: 15.11.2009 г. до 13.08.2012 г., съдът се е позовал на разпоредбите на чл.84 ал.1 и ал.2 ЗЗД, според които длъжникът изпада в забава при задължение, изпълнимо на определен ден с настъпването на последния, а ако няма такъв ден, то само след покана от кредитора. Ето защо, при положение, че задължението за заплащане на дружествения дял на ищеца като съдружник в ответното дружество не е срочно, т.е. на определен по волята на страните или от закона ден и липсва покана до длъжника за това, то не е налице и положение на забава на последния като основание за присъждане на мораторна лихва, съгласно чл.86 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи въпросът за началния момент, от който дружеството- длъжник изпада в забава по отношение на задължението му за заплащане на стойността на дружествения дял на прекратил членството си съдружник. Позовава се на противоречие по този въпрос в отговора даден в обжалваното решение с този в приложените в копия съдебни решения.
Следва да се вземе в предвид, че от приложените решения само две касаят конкретния правен въпрос, така както е формулиран от самия касатор: Р от 20.11.2009 г. на ОС-Русе по т.д. № 36/09 и Р №1584/17.11.2000 г. на ВКС по гр.д. №927/2000 г. на П. г.о..
Първото решение на ОС-Русе по т.д. №36/09 се отнася до дължимостта на лихва по чл.86 ЗЗД при неизпълнение на падежа на срочно задължение, каквото качество главното задължение в настоящия случай не се доказва да притежава:/ В изложението на чл.284 ал.3,т-1 ГПК касаторът се позовава на уговорен в спогодба, сключена между страните 08.10.2009 г., срок за изпълнение на задължението на ответника към ищеца основано на чл.125 ал.3 ТЗ. Подобно доказателство не е прието по делото и липсва в кориците на преписките по делата пред първа и втора инстанция. Съдилищата не са го обсъждали при произнасянето си по спора. Отделно от това: в писмено становище вх.№ на ОС-Русе 11642/29.10.2012 г., самият пълномощник на ищеца-касатор изрично е признал факта на прогласяване на нищожността на тази спогодба с решение по т.д. 47/2010 г. на ОС-Русе/.
Следователно липсва противоречие в отговора на обжалваното въэззивно решение с този в решението на ОС-Русе.
Р №1584/17.11.2000 г. на ВКС по гр.д. №927/2000 г. на П. г.о. не представлява задължителна практика на ВКС, тъй като е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.. Разрешението в него е изолирано и не е в състояние да обоснове противоречие с константна съдебна практика на съдилищата по смисъла на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от това, по по-общия въпрос за приложението на чл.86 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р № 89 от 30.06.2010 г. на ВКС по т.д. №985/09 на Първо т.о. и Р № 733 от 18.05.2010 г. на ВКС по т.д. № 532/09 на Първо т.о., в които се застъпва становище напълно идентично с това в обжалваното въззивно решение.
Липсва наведен правен въпрос относно обжалваното съдебно решение в останалата част.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, представляващи договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2000 лева, съгласно представените списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и отбелязването в него, че сумата е заплатена на процесуалния представител.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240/25.09.2013 . на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №196/2013 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. И. И. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-гр. Р. разноските пред настоящата инстанция, представляващи договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.