О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 438
гр. София, 03.07.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №102/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ДФ „Земеделие” -София срещу решение № 4841 от 22.06.2013 г. по гр.д № 2828/2012 г. на СГС, с което е отменено решение по гр.д. №53157/2009 г. по описа на СРС,73 с-в и вместо него е постановено друго, с което е уважен отрицателният установителен иск на Л. Й. Г. от [населено място] за недължимостта на сумата от 17 955 лева– предоставени средства по целева финансова линия за закупуване на изкуствен тор за подпомагане на земеделски производител, както и за лихва по чл.86 ЗЗД за периода на забавата: 16.04.2002 г. -08.09.2008 г..
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изразява становище в писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и са налице предпоставките в чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че в изпълнение на договор № 1037 за отпускане на средства по целева финансова линия за закупуване на изкуствен тор за подпомагане на земеделски производител за реколта 2011 г., сключен между страните на 18.10.2000 г. ДФ Земеделие е превел по банкова сметка на трето за спора лице „А. елит Е. сумата от 17 955 лева за доставяне на съответното количество тор на ищеца. Последният в качеството си на земеделски производител се е задължил да възстанови получените от третото лице парични средства на Фонда в срок до 20.10.2001 г. със съответната лихва,за което е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно основание по чл.237 ГПК/отм/. Съставът на въззивния съд е счел, че процесната сума не се дължи, тъй като няма данни земеделският производител да е получил въобще субсидия по договора: паричните средства са платени на трето за процеса лице – [фирма], за което няма данни да е извършило доставката на торове в полза на ищеца.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора: за разпределението на доказателствената тежест относно факта на извършване на доставката и за предпоставките за получаване на субсидията, според уговорките в самия договор.
Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и че се явявали от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото като основания за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
При преценка наличието на сочените основания, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. намира следното:
По отношение на първия въпрос не се доказва наличие на някое от посочените допълнителни основания за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.2 или 3 ГПК. От приложените копия от съдебни решения по гр.д. №№: 54049/11, 52861/09 на СРС и гр.д. №10 113/10 на СГС не се установява тези съдебни актове да са влезли в сила, каквото е изискването за да се ценят като практика на съдилищата по смисъла на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК/ така т.3 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не се обосновава и необходимост от тълкуването на общовалидна противоречива и неясна правна разпоредба, с оглед приложението на съдържащата се в нея правна норма, в който случай само би било налице основанието за допускане на касация, уредено в чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос за предпоставките за получаване на субсидията, според уговорките в самия договор се отнася до тълкуване предмета и съдържанието на конкретния договор и фактическите и правни изводи на съда въз основа на него. В този смисъл този въпрос е по основателността на касационната жалба, тъй като е от значение при преценка за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, които са основания за касация, но не и такива за допускането й /срв. чл.281 ГПК с чл.280 ал.1 ГПК/.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4841 от 22.06.2013 г. по гр.д № 2828/2012 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.