3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София 03.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3482/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Д., срещу решение №398 от 27.02.2014 г. по гр. дело №3622/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 11.10.2013 г. по гр.д. №108/2013 г. на Първомайския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от касатора срещу Е. В. Н., действаща чрез законния си представител З. Н. Т. и [община] за прогласяване нищожност на припознаването на детето Е. В. Н. поради липса на воля. Според въззивния съд с приетата по делото почеркова експертиза се доказва, че подписът от името на ищеца в горната част на декларацията за припознаване на детето Е. В. Н. е изпълнен от В. А. Н.. От показанията на свидетелите по делото се установява обстоятелството, че жалбоподателят е изявил волята си за припознаването на детето и е подписал декларацията, обект на настоящото производство.
Ответниците по касационната жалба Е. В. Н., действаща чрез законния си представител З. Н. Т. и [община] оспорват жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни въпроси за това дали съдът е длъжен при оспорване заключението на вещото лице да назначи допълнителна или разширена експертиза. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение №220 от 07.10.2013 г. по гр. дело №1428/2013 г. на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №398 от 27.02.2014 год. по гр. дело №3622/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение, но е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съобразно разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК при оспорване заключението на вещото лице назначаването на друго или повече вещи лица не е задължително за съда. Допълнително и повторно заключение може да бъде назначено от съда след преценка за това доколко първоначалното е ясно и обосновано. Представеното от касатора съдебно решение е неотносимо, защото с него ВКС се е произнесъл по други въпроси, а именно настъпила ли е преклузия и поради това недопустимо ли е искане за допускане на допълнителна експертиза, направено в последното по делото заседание пред районния съд, когато същото е провокирано и произтича от прието в заседанието заключение на основна експертиза.
Съобразно изхода на спора на ответницата Е. В. Н., действаща чрез законния си представител З. Н. Т., не следва да се присъждат деловодни разноски, защото не са направени, а на ответника [община] трябва да се присъдят такива в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №398 от 27.02.2014 г. по гр. дело №3622/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. Н., [населено място], да заплати на [община] 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.