1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
гр.София, 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3545/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. Л. Ж. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46 от 21.02.2014 г. по в.т.д.№ 22/ 2014 г. С него е обезсилено решение на Варненски окръжен съд № 903/ 21.10.2013 г. по т.д.№ 2342/ 2012 г. и е прекратено производството по предявения от жалбоподателката против [фирма] иск за признаване за установено, че договорът за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт № 27, т.І, рег.№ 720, н.д.№ 21/ 2006 г. на нотариус рег.№ 237, е недействителен като сключен от името на М. Л. Ж. от пълномощник без валидно учредена представителна власт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправния въпрос може ли да бъде учредена валидно представителна власт за ипотекиране на недвижим имот с писмено пълномощно, в което не е посочено изрично право за извършване на разпоредителни действия с този имот. Повдига също процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за установяване на нищожност на договорна ипотека, предявен от ипотекарен гарант, след приключване на публичната продан на имота. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че въпросите нямат претендираното от касатора значение, тъй като по тях има установена практика, в съответствие с която са разрешени от въззивния съд.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да прекрати производството по предявените искове, въззивният съд е посочил, че правен интерес от установяване на нищожност на правна сделка е налице тогава, когато въз основа на установяването могат да бъдат предявени за защита други права. В случая ищцата (жалбоподател в касационното производство) е учредила ипотека върху собствен недвижим имот за чужд дълг, ипотекираната вещ е била изнесена на публична продан поради неизпълнение на чуждото задължение и с влязло в сила постановление на съдия – изпълнител е възложена на трето лице – купувач. Ищцата не е обжалвала публичната продан, нито е предявила иск за оспорване на принудителното изпълнение, а възраженията й за недействителност на ипотеката са преклудирани, тъй като не са заявени в заповедното производство, по което е издаден изпълнителен лист на взискателя [фирма].
С оглед тези мотиви в обжалваното решение материалноправният въпрос, повдигнат от жалбоподателката, не обуславя изводите на въззивната инстанция. Тя не е разрешила спора по същество, поради което не се е занимала с въпроса може ли да бъде учредена валидно представителна власт за обременяване на недвижим имот с ипотека с писмено пълномощно, в което не е посочено изрично право за извършване на разпоредителни действия. Този въпрос може да бъде поставен само във връзка с основателността на предявения иск, а основателен може да е само искът, приет за допустим. След като съдът по същество е достигнал до извод за недопустимост на иска, той правилно не е разглеждал неговата основателност, поради което материалноправни въпроси не могат да бъдат обуславящи за крайните му изводи.
Процесуалноправният въпрос обуславя въззивното решение, но няма претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него има установена практика, според която основаните на факти възражения, незаявени от страните по граждански дела в предвидените в ГПК преклузивни срокове, се преклудират. Възражението за непораждане на правните последици на договор поради сключването му от представител, действал без валидно учредена представителна власт към момента на волеизявата, е фактическо и е следвало да бъде заявено в съдебното производство относно вземането, възникнало от договора. С пропускането на възможността това да бъде сторено, възражението е преклудирано и не може да бъде заявено за защита с отделен иск в самостоятелно производство. Обжалваният акт е съобразен с тази практика и няма основания да бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 46 от 21.02.2014 г. по в.т.д.№ 22/ 2014 г.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], възнаграждение за юрисконсултска защита в касационното производство в размер 1 492,47 лв (хиляда четиристотин деветдесет и два лева, четиридесет и седем стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: