О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 441
гр. София, 04.07.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4747/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]- [населено място] е обжалвано решение № 1438 от 10.07.2013 г. по гр.д. № 1009 /13 на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение от 16.11.2012 г. по гр.д. № 4415/2011 на СГС, с което касаторът е осъден да заплати на Й. С. С. и Н. С. Сотирав на основание чл.226 от КЗ сумите от по 60 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им Динка К. Д. при ПТП, ведно със законната лихва от датата на последното и разноските по водене на делото.
Ответниците по жалбата не изпращат писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 04.08.2010 г. в [населено място] е настъпило ПТП, при което наследодателката на ищците като пътник в лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] с водач Ж. Х. е починала вследствие на тежка гръдна травма причинена при удара на напусналия платното за движение автомобил в крайпътно дърво. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилата смърт на майката на ищците са установени в комплексното заключение на медицинската и автотехническа експертизи, допуснати по делото. Лекият автомобил е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество , който факт е признат за безспорен между страните . На базата на констатациите в заключението на вещите лица съдът е преценил, че при удара пострадалата е била с предпазен колан, което изключва съпричиняване на вредата в каквато насока са наведени доводи от страна на ответния застраховател.
С оглед степента на близост на двамата ищци с тяхната майка установени от показанията на разпитания свидетел и тежкото преживяване на нейната смърт, както и отчитайки доброволното плащане от застрахователя на сумите от по 20 000 лева на всеки един от двамата синове, съдът е определил глобално обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на по 80 000 лева, поради което е счел за основателна претенцията на всеки от тях в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи като правни въпроси от значение за спора : дали постановлението за прекратяване на наказателното производство,/поради смъртта на самия водач на вредоносното МПС/ е достатъчно доказателство за виновността на прекия извършител и за това, дали при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди е достатъчно само да се изброят критериите за определянето му.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че те не отговарят на тях и следователно не са обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото първият от двата въпроса не отчита изобщо, че превишаващата позволената скорост, с която водачът е управлявал МПС, като причина за настъпването на МПС и смъртта на пострадалата пътничка, се доказват от констатациите на експертизата по делото, а вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД. Следователно решаващият съдебен състав не е обосновал изводите си за вината на прекия извършител на деликта на база постановлението за прекратяване на наказателното производство, а на съвкупната преценка на споменатите доказателства. Относно критериите за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът ги е обсъдил комплексно, съгласно задължителната практика на ВС–ППВС 4/68.
Следователно формулираните и поставени от жалбоподателя правни въпроси не обуславят правните изводи на съда , т.е. не се явяват от значение за изхода по спора.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1438 от 10.07.2013 г. по гр.д. № 1009 /13 на Апелативен съд-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.