5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 11.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АЛЕКИСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4249 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-104 от 24.07.2013 год., по гр.д.№ 1083/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд от 14.03.2013 год., по гр.д.№ 7138/2012 год. за уважаване обективно съединените искове на ”Б. М. Х.” О., [населено място] срещу касатора, като ответник, по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 13690.81 лв. – равностойност на уговореното и неплатено възнаграждение от 7 000 евро по договор за посредничество при сделки с недвижими имоти от 14.07.2011 год. вписано в издадена фактура № 103 от 08.06.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 10.09.2012 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД – 363.04 лв., мораторна лихва върху посочената главница за периода 09.06.2012 год. – 10.09.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон относно установените от законодателя критерии за тълкуване на договорите и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че „при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на материалния закон и е необосновано”, а поради липса на съдебна практика по въпросите: „Кога следва да възникне задължението за заплащане на комисионно възнаграждение на дружеството- посредник при продажба на недвижими имоти – при реализиране на всички продажби, както е посочено в договора или за всяка конкретна, като се тълкуват договорните клаузи от съда?” същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на формулиран правен въпрос – основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника по договор за посредничество при сделки с недвижими имоти от 14.07.2011 год., поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя. Тълкувайки клаузите на процесния договор и установената въз основа на същите обща воля на съконтрахентите, след преценка на ангажираните в хода на делото доказателства, въззивната инстанция е отрекла като неоснователно защитното възражение на ответника- възложител за недължимост на претендираната сума, поради неосъществяване продажбата на всички имоти, възложени от продавача, единствено при която задължението му за изплащане възнаграждение на посредника става изискуема. При обосноваване на изградения правен извод за дължимост на претендираната сума въззивната инстанция се е позовала и на размера на същата – обичайно уговаряна с посредник при единична продажба на недвижим имот на руски гражданин. Що се касае до въведеното възражение за кредиторово неизпълнение, основано на твърдението за осъществено представителство единствено по отношение на купувача на имота – Т. Ю., но не и за дружеството- продавач, решаващият състав на БОС го е преценил като неоснователно по съображения за безспорно установено в хода на делото участие на представител на ищцовото ЮЛ- търговец като при извършения оглед на продавания имот, предхождащ окончателно сключване на сделката, така и при престиране на дължимата вноска от продажната цена, формираща изплащане на пълния договорен размер на продавача.
С оглед приетата основателност на главната искова претенция, за доказан и поради това за основателен е възприет и акцесорния иск, предявен от ищеца по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за посочения в исковата молба период.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че в случая предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са недоказани.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да е релевантен за крайния правен резултат по делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК формулираният от касатора правен въпрос трябва да се включва в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил решаващата правна воля на съда, материализирана в обжалвания съдебен акт.
Следователно въпросът дали и кога следва да възникне задължението за заплащане на комисионно възнаграждение на посредника при договор за посредничество в продажба на недвижими имоти е въпрос фактически, който всеки съд решава с оглед доказателствения материал по отделното дело и конкретни договорни клаузи, уговорени между съконтрахентите, както е процедирал и въззивният съд, прилагайки законовото правило на чл.20 ЗЗД. Затова, ако този въпрос е решен в несъответствие със събраните доказателства и обективираната в договора воля на страните по него, в каквато насока всъщност са оплакванията на касатора, то съдебният акт ще е необоснован и незаконосъобразен, но тези пороци, независимо дали са евентуално основателни се явяват основания за касирането му, но при липса на създадена от законодателя процесуална възможност, не се отъждествяват с предпоставките за достъп до касационен контрол и не могат да обосноват общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
При отсъствие на общото основание за допускане на касационното обжалване, според т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по основателността на съответното въведено селективно основание.
Отделен е въпросът, че критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който жалбоподателят изрично се позовава е останал и недоказан в процеса, тъй като липсата на съдебна практика сама по себе си не е достатъчна, за да обоснове приложението му- арг. от.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Цитираните съдебни актове на различни съдилища в страната, както и на отделни състави на ВКС, в които е обсъден предмета на договора за посредничество при продажбата на недвижим имот, за определяне предмета на спора от страна на решаващия съд, за приложението на чл.20 ЗЗД, когато волята на съконтрахентите е неясна и за отговорността при неизпълнение на сключен договор , произтичаща от разпоредбите на чл.63 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.33 от Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, са без яснота относно представянето им от касатора при изрично, макар и бланкетно, посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК становище, че ”мотивите за касационното обжалване са неточното прилагане на закона”.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 400 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 16.10. 2013 год. № [ЕГН] с адв.Ев.М..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-104 от 24.07.2013 год., по гр.д.№ 1083/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на ”Б. М. Х.” О.,гр.Б. сумата 400 лева/ четиристотин лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕИНЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: