6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 11.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3928/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. В. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 361 от 04.07.2013 год., по в.т.д.№ 620/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 21 от 28.02.2013 год., по т.д.№ 193/2012 год. е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу „Т§М П.” О., [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 35 000 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 25.02.2010 год. и запис на заповед от горепосочената дата за същата сума, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2012 год. и направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 564/2012 год. на Велинградския районен съд деловодни разноски от 700 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на предпоставките на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право : 1.”Представлява ли предявяването на иск за връщане на сума по договор потвърждаване на същия, ако ищцовата страна която не е била надлежно представлявана при сключването му не го оспорва и предприема юридически действия във вр. с него?; 2. „ Запазването за собственика на капитала на Е., който не е управител на дружеството, на правото по устав да упълномощава трети лица за извършване на определени действия означава ли, че и той има право да представлява дружеството при извършване на определени действия, или същите следва да се приемат за осъществени без представителна власт?”; 3. „Достатъчно ли е вярното посочване на ЕИК на юридическо лице в граждански процес, за да се приеме за вярно индивидуализирането на страната при допусната явна фактическа грешка в изписване името на ЮЛ и може ли същата да се отстрани по пътя на уточнението, че вярното ЮЛ е това, което съответства на вярно изписвания във всички инстанции единен идентификационен код на търговското дружество?”
Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС са цитирани решение № 37 от 01.04.2009 год., по т.д.№ 106/2008 год. на ІІ т.о. ; решение № 109/07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. и решение № 57, по т.д.№ 546/2010 год., а с практиката на съдилищата – решение № 46 от 28.04.2010 год., по в.т.д.№ 141/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с липсата на установена съдебна практика, относно правомощията и представителството, установени в Устава на Е., различаващи се, според изложеното, от общите разпоредби на ТЗ относно ЕИК по ЗТР, по който последен като сравнително по- нов закон не е съществува трайна практика на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, както и на аргументиране на поддържаните критерии за селекция. Изложени са и съображения, че доколкото процесния запис на заповед е подписан от управителя на ЮЛ- издател в качеството му на физическо лице, предвид вписаните ЕГН и адрес на същия, а не ЕИК и адрес на седалище на представлявания и не е посочил връзката си с ищцовото Е., то въпросът, свързан с приложението на чл.301 ТЗ, до който всъщност се свеждат и всички оплаквания на касатора е неотносим към спора.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови въззивното решение, с което е отхвърлен предявения от „Ц.”Е., гр.В. срещу„Т§М П.” О., гр. В. положителен установителен иск, основан на чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 35 000 лева по запис на заповед от 25. 02. 2010 год., предмет на заповед за незабавно изпълнение № 564 от 10. 09. 2012 год. и изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 1075/2012 год. на Велинградския районен съд, Пловдивският апелативен съд е приел за недоказано към релевантния за спора момент в полза на ищцовото търговско дружество да съществува менителнично вземане в размер на горепосочената сума.
Изложени са съображения, че от безспорния по делото факт за издаване на процесният запис на заповед от ответното търговско дружество като гаранция за изпълнение на задължението му по сключен с едноличния собственик на капитала на ТД [фирма], гр. В. Г. Ц. Ц. договор за заем от 25.02.2010 год. за сумата 35 000 лева следва, че съществуването на вземането по менителничния ефект е изцяло обвързано от наличието на валидно възникнало задължение на издателя на процесния запис на заповед по каузалното правоотношение спрямо заемодателя.
Затова и обстоятелството, че в случая заемодател е Г. Ц. Ц., но в качеството си на физическо лице, в което качество същият е посочен като поемател и в менителничния ефект, според Пловдивския апелативен съд е достатъчно, за да се изгради правен извод, че сумата от 35 000 лева, за която оспорената от ответника в срока по чл.414, ал.1 ГПК заповед за незабавно изпълнение е издадена, е недължима на ищцовото търговско дружество.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според въззивната инстанция, е и различният обем правомощия на едноличния собственик на капитала на търговско дружество правно и структурно обособено в Е. и тези на назначения по реда на чл.147, ал.2 ТЗ управител на ЮЛ – търговец, поради което при липсата на ангажирани в хода на делото доказателства управляващият и представляващ ищцовото търговско дружество негов управител В. И. Целева да е потвърдила действията на сключилия от името на [фирма] заемен договор по правилото на чл.301 ТЗ само физическото лице Г. Ц. –неин съпруг, е активно материалноправно легитимиран да търси връщане на дадените в заем суми, вкл. по реда на заповедното производство.
Като основателно в тази вр. е преценено и възражението на ответника относно липсата на пасивна материалноправна легитимация по съображения, че процесния запис на заповед е подписан за издател от М. Т. П., управляваща и представляваща заедно и поотделно с управителя Т. Г. П. търговското дружество „М§Т П.” О., гр.В., но с вписани ЕГН и лична карта на ФЛ, а не ЕИК и адрес на управление на представляваното ЮЛ, посочено като такъв. Допълнително е отразено, че исковата молба е подадена срещу „Т§М П.” О., което е различно ЮЛ от заемателя по сключения договора за заем, обезпечен с менителничния ефект, така и от поелия менителничното задължение негов издател, безспорно регистриран с наименование – „ М§Т П.” О..
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, макар и важни, не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело, тъй като в едната си част /№ 1 и № 3/ не са единствено обуславящи неговия изход, а в другата /№2/ са неотносими, доколкото не са били предмет на обсъждане в смисъла, в който са формулирани от въззивната инстанция въобще, поради което не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Обстоятелството, че дори и при различен отговор на първия и на третия от така поставените правни въпроси, изходът от спора би бил същия – отхвърляне на предявения установителен иск, като неоснователен, тъй като решаващият извод на Пловдивския апелативен съд, че представеният запис на заповед не удостоверява възникнало вземане в полза на ищцовото търговско дружество към ответника – издател, предвид посочения поемател физическо лице, изключва същите да попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 19.01. 2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения.
В този см. дори и да се приеме за установена връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед, каквито твърдения са били въведени с исковата молба и обсъдени от въззивния съд, а каузалното вземане, по силата на законовото правило на чл.301 ТЗ, за възникнало за ищеца – [фирма], то самият факт, че вземането по записа на заповед, макар и предназначено да гарантира кредиторовото вземане по каузалното правоотношение не е в полза на ЮЛ, а с поемател едноличния собственик на капитала му – Г. Ц. Ц. – третото на настоящия правен спор лице е достатъчно, за да лиши ищцовото търговско дружество от правото да търси изпълнение на поетото с процесния запис на заповед безусловно задължение за плащане на сумата 35 000 лева.
При отсъствие на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване – формулиран правен въпрос значим за крайния изход на делото, съставът на касационната инстанция, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не дължи произнасяне по въведените критерии за селекция- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Само за прецизност следва единствено да се посочи, че според задължителната практика на ВКС,част от която цитирана и от касатора, въведената с чл.301 ТЗ презумпция намира приложение независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка. И в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват, като противопоставянето трябва да е веднага след узнаване от негова страна за същите, или ако е манифестирал мълчаливо одобрението им, чрез намерение да се ползва от целения с тях правен резултат чрез различни по вид правни и/ или фактически действия, вкл. подаване на искова молба.
Дали, обаче, с тази практика въззивният съд се е съобразил или не при преценка обвързаността на ищцовото ТД от процесната каузална сделка и правилно е приложил законовата презумпция на чл.301 ТЗ, предвид конкретния доказателствен материал по делото касае обосноваността и материалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение, които относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в случая остава въпросът, че по изложените по- горе съображения дори и да се възприеме поддържаното от касатора становище, свързано с приложението на чл.301 ТЗ, то не би довело до различен краен правен резултат по делото по предявения положителен установителен иск, предмета на който и разпределението на доказателствената тежест между страните е съобразен от Пловдивския апелативен съд със задължителните постановки в т.17 на ТР № 4/13 от 18. 06.2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по спора страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени, но само ако е доказано реалното им извършване. В случая от приложения договор за правна защита и съдействие от 07.10.2013 год., сключен между „ М§Т П.” О. и адв. Хр.С. се установява единствено, че на последния е заплатена сумата 2000 лв. в брой за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС през посочване на конкретно дело. Доколкото конкретно дело не е вписано и в представеното, като неразделна част от същия, пълномощно, то липсва основание да се счете, че процесната сума се явява заплатена именно във вр. с изготвения отговор на касационната жалба на ТД [фирма] с вх. на П. № 5222/ 08.08.2013 год. и искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 361 от 04.07.2013 год., по в.т.д.№ 620/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение искането на „ М§Т П.” О., гр.В. за присъждане на деловодни разноски в размер на сумата 2000 лева / две хиляди лева/, като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.