1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
гр.София, 14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3933/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 53 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 60/ 2014 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено решение на Районен съд Котел по гр.д.№ 41/ 2013 г. и като краен резултат са уважени предявените от К. Й. М.-Б. против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 5-776/ 12.12.2012 г. на кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 983,32 лв, като осъдителният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 360 лв.
[община], която е ответник по делото, обжалва решението в уважаващата исковете част. Жалбата е допустима, тъй като предявените искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност са неоценяеми, а решението по оценяемият осъдителен иск е обусловено от това, какъв ще е резултатът по неоценяемите. Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че ответникът не е поставил правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. В изпълнение на указания на въззивния съд [община] е отстранила нередовности на касационната жалба и е приложила уточняваща молба, в която такъв въпрос е посочен. Затова следва да се разгледа заявеното от този касатор искане за допускане на касационно обжалване.
Ответната по касационната жалба страна К. Й. М.-Б. оспорва искането за допускане на касационно обжалване освен с твърдения за липса на формулиран правен въпрос, но и по съображения, че не са представени доказателства за наличие на противоречива практика във връзка с проблематиката на трудоустрояването и предварителната закрила при уволнение.
Тя е депозирала насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа е отхвърлен за разликата над 2 983,32 лв до пълния предявен размер от 3 360 лв. Като основание за допускане на касационното обжалване повдига процесуалноправните въпроси за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правилността на обжалваното решение, ако въззивната жалба е бланкетна; и за правомощието на въззивния съд служебно да следи за интереса на някоя от страните по делото, образувано по предявен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и моли в отхвърлящата осъдителния иск част въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
[община] не взема становище по насрещната касационна жалба.
Касационната инстанция намира, че първо следва да се произнесе по искането за допускане на обжалването, направено от ответника, тъй като жалбата на ищцата е насрещна и разглеждането й е обусловено от това, дали ще бъде уважено искането на [община].
В уточняващата си молба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ответникът е повдигнал единствено материалноправния въпрос за начина, по който се прекратява трудоустрояването на работници и служители и възможно ли е да се приеме такова прекратяване за настъпило, ако в последващо решение на ТЕЛК не са възпроизведени противопоказани условия на труд, описани в решението за трудоустрояване. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Така формулираният въпрос обаче не обуславя обжалваното решение. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е работила в ответната община на длъжността „старши специалист” по безсрочно трудово правоотношение. Взето е било решение за съкращаване на щата относно заеманата от нея длъжност, а към този момент тя е страдала от заболяване, предвидено в Наредба № 5 / 1987 г. на М. и е била трудоустроена с решение на ТЕЛК от 29.06.2012 г. Работодателят е поискал (преди да връчи предизвестие по чл.328 ал.1 КТ) съгласие от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.333 ал.1 т.3 от КТ и е получил такова, но не е поискал и получил съгласие по чл.333 ал.1 т.2 КТ. Като посочил, че при наличие на повече от едно основание, даващо право на закрила по чл.333 ал.1 КТ, работодателят трябва да получи предварително разрешение за уволнение поради съкращаване на щата от Инспекцията по труда за всяко съществуващо основание поотделно, съдът приел, че към момента на връчване на предизвестието закрилата по чл.333 ал.1 т.2 КТ не е преодоляна. Поради това уволнението е незаконно и подлежи на отмяна без спорът да се разглежда по същество.
Съдът не е изложил мотиви, според които уволнението е незаконно, защото трудоустрояването не е прекратено. Въпросът за начина на прекратяване на трудоустрояването на работници и служители не е разглеждан въобще, такъв не е бил надлежно заявен. Възражение за прекратяване на трудоустрояването не е въведено от ответника по делото нито с отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Тъй като се касае за възражение, основано на факт, настъпил преди образуване на производството, възможността за надлежното му въвеждане в процеса е преклудирана. Нещо повече, във въззивната жалба също не е правен довод за прекратяване на трудоустрояването на ищцата. Жалбата на ответника срещу първоинстанционното решение е бланкова, няма изложени конкретни оплаквания срещу изводите на съда от първа инстанция, поради което по нея въззивният контрол е ограничен до валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, но не и до неговата правилност (чл.269 ГПК). Доколкото въззивният съд не е бил сезиран с въпрос за прекратяване на трудоустрояването, такъв въпрос той не е обсъждал, съответно отговор на този въпрос в решаващите му мотиви няма и той не обуславя крайното решение по спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед отклоняването на искането на касатора – ответник за допускане на касационното обжалване, насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане – чл.287 ал.4 ГПК.
На ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по касационното производство (разходи за адвокатска защита), поискани в отговора срещу касационната жалба и доказани с разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 53 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 60/ 2014 г. в частта, в която са уважени предявените от К. Й. М.-Б. против [община] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 5-776/ 12.12.2012 г. на кмета на [община], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 983,32 лв.
ОСЪЖДА [община] да заплати на К. Й. М.-Б. 200 лв (двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: