ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909
София, 15.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1701 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Е. А. А. от срещу въззивното решение на СГС от 17.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 14880/2013г.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ /П./ в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител Н.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.ХІІ.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 19.ІХ.2013г. по гр.д № 25441/2013г., с което са отхвърлени предявените от Е. А. срещу П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на СРС, е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „шофьор” със заповед от 20.V.2013г. за това, че на 27.ІІІ.2013г. в 8.30 часа е установено чрез използване на дрегер 0.33 промила съдържание на алкохол в издишвания от Е. въздух, е законно. Извършването на дисциплинарното нарушение е установено. Ответникът няма задължение да подлага на метрологичен контрол дрегерът, нито да изисква специална квалификация на лицата, работещи с него. Работодателят има право да установи ред за проверка на водачите на МПС, като показанията на дрегера имат превантивно и помощно значение при недопускане на лица в нетрезво състояние да управляват такива В случая от показанията на св.М. е установена хипотезата по чл.126 т.2 във вр. с чл.187 т.2 КТ – че ищецът се е явил на работа в състояние, не позволяващо му да изпълнява поставените му задачи – след употреба на алкохол, миришещ на алкохол; фактът на нарушението се признава и от А. в писмените му обяснения, като не се оспорва значителна употреба на алкохол преди работа, както и показанията на дрегера; А. не е проявил съзнание за състоянието си на алкохолно опиянение и не е уведомил работодателя, че не е в състояние да управлява МПС; дори и сравнително ниските концентрации на алкохол водят до отслабване на фините координационни движения, на вниманието и съобразителността и възприятието, което е значимо за способността да се управлява МПС; според св.В. е имало и други случаи на явяване на ищеца на работа след употреба на алкохол. Съобразено е, че ищецът е съдебен служител в П., призвана да води борба срещу престъпността, че след като употребява алкохол без необходимата критичност към последиците, той като шофьор системно застрашава живота и здравето на трети лица, което може да се отрази негативно на престижа на институцията и на съдебната власт; А. не е ангажирал никакви доказателства за смекчаващи вината му обстоятелства, за добри характеристични данни и че нарушението е изолиран случай.
Като неясно и недоказано е оценено оспорването от ищеца на правата на процесуалния представител на ответника. Взето е предвид, че е приложено пълномощно, подписано от гл.прокурор, имащ право да упълномощава лица по чл.32 т.3 ГПК, според което В.В. е лице с юридическо образование – ръководител сектор „Процесуално представителство и методология” в отдел „Правен” на администрацията на гл.прокурор.
В изложението на Е. А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. кой и кога носи доказателствената тежест за установяване на надлежна представителна власт на пълномощник на страна по дело в случай на изрично оспорване на тази представителна власт от другата страна въз основа на липса на доказателства за юридическо образование на представителя – по който липсвала практика; 2. следва ли първоинстанционният съд в хипотезата на редовна процедура по призоваване на страните да отстрани от участие в първото по делото заседание представител на страна, за който съдът констатира, че не са налице условията за валидна представителна власт по чл.32 ГПК и при изрично оспорване на тази власт от представителя на другата страна – по който също липсвала практика; 3. допустимо ли е първоинстанционният съд да игнорира собствените си указания, дадени на страна по делото, че не сочи доказателства за определени факти /че средството за проверка за алкохол е от одобрен тип и че е преминало първоначална и периодична проверки съгласно Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/ – по който въпрос липсвала съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По релевираните от касатора в изложението му въпроси въззивният съд не се е произнесъл.
По първия въпрос това е така с оглед липсата в атакуваното решение на извод за недоказаност на предвиденото в чл.32 т.3 ГПК изискване за юридическо образование на представителя на П., при каквото условие е зададен поставеният за разглеждане въпрос.
И по втория и третия въпроси въззивният съд не се е произнесъл, тъй като той няма формирани изводи нито за това дали първоинстанционния съд е следвало да отстрани от участие в първото съдебно заседание представителя на ответника поради липса на условията за валидност на представителната му власт, нито за това дали е допустимо първоинстанционният съд да игнорира собствените си указания, дадени на страна по делото, че не сочи доказателства за сочените факти.
С оглед на изложеното и трите поставени в изложението въпроси са неотносими към изхода на спора по делото, следователно те не обосновават наличието на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, № 8519 от 17.ХІІ.2013г. по гр.д № 14880/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: